Така е озаглавен дълъг пост в личния профил във Фейсбук на професор Вера Бонева.
Познато име за казанлъшката публика, особено тази, която се интересува от история, минало, обективните факти и тяхното днешно интерпретиране.
Вера Бонева е българска историчка, университетска преподавателка, публицистка, експерт по музеология и управление на висшето образование, професор по История на България.
Широко място в научната и обществената ѝ дейност заемат музейната проблематика и музейната мрежа. Освен чрез редица академични и експертни анализи, Вера Бонева участва и пряко в процесите на адаптиране на българските институции на паметта към съвременното общество на знанието и информационните технологии. Пряко е ангажирана с консултантска дейност при реализиране на част от проектите по опазване и популяризиране на културното наследство. Представяла е доклади на международни научни конференции по музеология в Берлин, Варшава, Лисабон, Талин и др. Членка е на научния екип на международния проект EuroVision – Museums Exhibiting Europe (EMEE) както и на други научни и експертни екипи, работещи в областта на теоретичната и приложна музеология. От 2015 г. заедно с Нейко Генчев е съпредседател на неправителствената организация, действаща в обществена полза, Институт за приложна музеология. Институтът за приложна музеология реализира редица дейности в сектора на музеите и художествените галерии и поддържа единственият национален сайт за музеи в България.
Постът на проф.Бонева е свързан с нейна визита в открития наскоро и рекламиран като археокомплекс „Светът на траките“край Шипка-Казанлъшко.
Заради професионалните компетенции на професор Бонева и защото темата продължава да вълнува изключително много хора, разделяйки ги на подръжници на археокомплекса и отричащи неговата стойност, публикуваме мнението й, без редакторска намеса.
Всеки читател на „Стъргалото“ може сам да си прави изводите.
„Проект „Светът на траките“ се реализира от Община Казанлък по Оперативна програма „Региони в растеж“ (2014-2020) и е с общ бюджет 10417257 лв., от които европейско финансиране 5865322,11 лв. Останалото е от национални и местни източници. Четири години след края на проектния период – на 9 април 2024 г., беше открит основният продукт, създаден по проекта – така нареченият Археокомплекс „Долината на тракийските царе“, който провокира противоречиви реакции в местната общност, и в национален план. По тази причина, а и поради биографичната си свързаност с Казанлък, вчера посетих комплекса в компанията на две интелигентни момичета – също експертки по културно наследство*.
Първото смущаващо преживяване, което имах, беше още при намирането на обекта. При все че предходната вечер внимателно разгледах дигиталната карта и видях къде точно в землището на град Шипка се намира, GPS системата, настроена на топос „Долината на тракийските царе“, ме отведе по пътя към Бузлуджа – до една от автентичните гробници. С помощта на моите приятелки се върнах в правия път по най-лесния начин – дадоха ми за ориентир градските гробища на Шипка, които знам къде се намират. Така се появи и първата метафора – макет на антична гробница до съвременни добре подредени гробища и между тях място за отдих и културни занимания. Почти като в роман на Стивън Кинг.
Намествайки колата на добре устроения паркинг, констатирах, че се намирам в едно от най-красивите кътчета в Казанлъшката долина – леко издигнато над околните места с осигурена видимост и към природните, и към цивилизационните хубости наоколо. Траките са знаели къде да устрояват вечните жилища на своите владетели. При влизането в обекта и в контактите с многобройните и любезни служители нямахме никакви пречки. В комплекса са разрешени снимането, разходките по всички открити и закрити пространства, които са отворени за посетителите; наличен е достъп и до някои допълнителни дигитални приложения.
Въпреки всичко това, усещането, че съм на място, което е неподобаващо посредствено в сравнение с високия полет на тракийската култура, не ме напусна през цялото време. Ерзацът е буквално на всяка крачка – от непохватно направените каменни облицовки, през кичозното съчетание между дорийска колонада и пергола, до зеления евтин и лошо залепен мокет, с който е покрита една от сградите, конструирана като макет на тракийска гробница. Към това трябва да се добавят интериорните мебели – неподбрани по форма и цветова гама, неподходящи за основните си функции и при това в най-ниската категория на качество и цена. Канапета от лъскава изкуствена кожа биха стояли по-убедително в някой претенциозен бар. Да не говорим за разположените около тях шкафове, работни маси и шкафчета от ламинирани ПДЧ плоскости. Честно казано, повечето от приятните кафенета, хотели и ресторанти в Казанлък са обзаведени с по-стойностни и естетични мебели от тези в претенциозния псевдотракийски център.
Но да излезем от формата и да се насочим към съдържанието. Основните съдържателни компоненти на комплекса са два – макет на част от град Севтополис, направен на открито, и реконструкция на владетелска церемония, реализирана под похлупака на имитативната тракийска гробница.
По отношение на макета най-същественият проблем е свързан с почти пълната липса на текстове или други допълващи елементи, които да представят коя сграда каква функция изпълнява, коя част от града е реконструирана, какви са основанията за именно тези параметри на отделните постройки и т.н. Не става ясно за посетителя от какви материали са строени жилищата и официалните сгради в тракийската столица, с какво са били обзаведени, какви функции имат основните пространства. Поставянето на макета в „басейн“ с бъбрековидна форма също е много проблематично, тъй като то реферира по-скоро към вторичното погубване на града през 1954 г., отколкото към периода на неговото процъфтяване в Античността. Друг е въпросът, че вече жабясващото бетонно басейнче около част от макета придава и леко жалък вид на реконструкцията, която би трябвало да излъчва достолепие.
В основната експозиционна зала ни посрещат две тежки резбовани банкетни маси, поставени перпендикулярно на царската двойка – восъчни фигури, седнали на троновете си, държащи се за ръце във величествени пози. Липсата на достатъчно въображение, както и непроучването на други визуални артефакти, е провокирало художника, създал фигурите, да следва иконографския модел на основната фреска в Казанлъшката гробница. В тази прелестна творба на античното изкуство обаче царската двойка нежно е преплела ръцете си в любовен жест, а съпругата е с приведен свенлив поглед. Непостижими за съвременния създател на восъчните фигури състояния на духа и на човешките отношения. Тук най-важният въпрос е защо е необходимо да се създава и експонира подобен посредствен ерзац при наличие на възможност за посещение на пълното музейно копие, намиращо се точно на 10 км. от новото археосредище.
Позволявам си да употребя несъществуващата дума „археосредище“ със същата смелост, с която създателите на комплекса са си позволили да сътворят думата „археокомплекс“, правейки опит да заобиколят утвърдения в науката термин „археологически“, който е силно проблематизиран на всяка крачка на обекта – както в академичен, така и в естетически план. Без да отнемам правото на словотворчество на анонимните (за посетителите) създатели на комплекса, си позволявам да припомня, че подобни думи на български език се пишат слято – археоптерикс, археометрия и др. На табелите и в другите информационни материали думата е с раздвоен правопис – на отделни места е слято, а на други е изписана с дефис – „архео-комплекс“. По отношение граматиката и правописа на българския език бележките са ми много сериозни. Само част от тях съм разкрила в коментар към едно публикувано с корекции информационно табло, което е към паратекста, защото ме е срам от факта, че е възможно на публично място в рамките на 14 реда да се допуснат 9 правописни и/или стилистични грешки.
Останалите ми съществени бележки към интериорните компоненти са насочени към неумелото експониране на копия на разпознаваеми артефакти или фрагменти от тях в някакви странни сандъци, подредени около царската двойка може би с внушението за намерени или търсени съкровища. Съкровищата на българската култура, драги ми колеги, не са в сандъците с монети или други предмети от благородни метали. Съкровищата са в красотата и извисеността на образите, в баланса между красивото и прагматичното, във влюбения поглед на владетеля към царицата, греещ в оригинала на Казанлъшката гробница. Все неща недостижими и дори незабелязани от съвременните „интерпретатори“ на тракийската култура.
И за да не завършвам в този красив ден със скептични нотки и критичен тон, ще си позволя да споделя съвсем прагматичното мнение, че комплексът „Долината на тракийските царе“ има перспектива.
Тя е свързана с възможността за коренна промяна на интериора на експозиционната част, която би могла да включва и компонент с оригинални артефакти. При наличието на празно към момента помещение за „дигитални атракции“ и на почти неразвита част на книжарницата и сувенирния магазин, тази идея е напълно осъществима – с немного инвестиции и при ангажиране на наистина професионални музейни дизайнери. Макетът на Севтополис също подлежи на разгръщане, надграждане и обогатяване – при сравнително несложни корекции и при консултация с по-широки екипи от археолози и историци, които са тесни специалисти по тракийската древност. Хотелската и ресторантската част като цяло изглеждат подходящи за функциите си, особено ако се осигурят някакви растителни огради откъм градското гробище. Задължително е и подробното информационно присъствие на данни за всяка една от оригиналните гробници, както и за останалите музейни обекти в Казанлък и в Шипка, които пазят и представят същинското богатство на този прелестен край – археологическо, историческо, художествено, човешко.
След като веднъж са дадени 10 млн. лв за направата на едно мегаломанско творение, мисля, че е възможно да се намери половин милион лв. за извеждането му от зоната на кича.
Вера Бонева
София,
28 април 2024 г. – Цветница
* Представената позиция в текста е лично моя, но тя косвено отразява и част от оценките на представители на културните среди в Казанлък, с които имах приятни срещи вчера след посещението си в комплекса.
Vera Boneva