Този текст няма да се хареса на много от вас.
А и не е нужно.
И всъщност седмици отлагам написването му. С личната си илюзия, че се заблуждавам.
Две случки – от вчера и днес обаче, ме провокират да престанат да се самозалъгвам и да кажа на глас това, което мнозина си мислят, но по една или друга причина, не казват. Дращим си само по форумите, квакаме във Фейсбук и толкова.
Случка 1.
Вчера. Ранен студен следобед.
Жилищният блок на „Абаята“. Един от неговите тунели. Измазаният. Под входовете, където хората са се погрижили и за тунелчето си. Почистено, без воня на урина и старателно вече издраскано с графити.
И не само с тях. Улисана в мислите си, увита в шапка, шал, се шмугвам във въпросния тунел. Когато ме перва в лицето здрав гръм и светлина. От нещо повече от „просто пиратка“.
Пред мен са три хлапета, на не повече от 10-12 години, които доста си бяха погърмели с тези „изстрелчета“, като се канеха и да продължат. Развалих им забавлението. Разбягаха се.
Най- окумуш момчето дори бъркаше нова смес от черен буркан.
След челния ни сблъсък, хлапетата се разбягаха. Остана друго момче, на същата възраст, което всъщност стана свидетел на случката. Просто вървеше след мен.
Каза, че „те така си гърмели“ и си купували тези пиротехнически изделия от ловния магазин наблизо“. Дори не знаели и не предполагали, че от тях може да си причиниш нещо сериозно. Било игра. Докато се разправяме с малчугана, изброявам 13 броя изстреляни фойерверки. В тунелчето.
Случка 2. От днес.
Но всъщност продължение на случка- произшествие от новогодишната нощ. Когато Казанлък и околните села се превърна в една малка Украине. Тогава в Бузовград изгоряха покривите на две къщи. И не само покривите. Върху които бяха нанесени сериозни щети. Вследствие на касетъчни фойерверки, които празнуващи и посрещачи на новата година от съседния двор, изстреляли. В пристъп на радост от Новата. Резултатът ясен:
От днес семейство възрастни хора от селото, останали посред зима без дом на практика, търси помощ, в размер на 19 хиляди лева, за да ремонтира и възстанови къщата си. В средата на януари. Открита е банкова сметка за това. От приятели.
Местните информационни сайтове публикуват трагедията учтиво, в съпричастие да развържем кесиите си и да помогнем.
Докога обаче?
Ще позволяваме и търпим това дивашко поведение на част от нас? Тази хулигания, с целия си потенциал да се превърне в трагедия?
Защото причината и за и за двата случая е една: нашето безхаберие и липсата ни на реакция за търсене на отговорност. Настояването ни за търсене на отговорност и санкции за виновните.
И гръмовното безхаберие на институциите.
Докога Общината в Казанлък ще е толерантна с мълчанието си и търпи всевъзможните лични, градски, селски, фирмени, квартални и пиянски зари, с повод и без повод?
За сватба, рожден ден, пиянско събиране, просто за кеф, народът си гърми с какво ли не, по всяко време. Необезпокоявано.
Докога няма да регламентира и санкционира подобни „граждански самоинициативи“, чийто резултати със запалени къщи са само върха на айсберга?
Докога ще се правим на слепи, докато от подобни празнични фойерверки не отхвърчи и нечия глава?
В буквалния смисъл на думата.
Защото откъснати пръсти и други поражения са явно нещо, което можем да си позволим?
Докога общинските съветници на Казанлък няма да се престрашават по разни там съображения и да предприемат по- крути мерки и предложат нови текстове със съответни санкции в Наредбата за обществения ред на Община Казанлък, спрямо граждани, които се радват по този опасен начин.
Защото съм убедена, че едни примерно да кажем 500 евро санкция, както е в „белите страни“ от света, за лична заря или гърмила с повод и без повод, са си достатъчен стимул да се замислиш, преди да метнеш поредния намазан снаряд от терасата.
Докога деца ще си играят с подобни опасни пиротехнически изделия, при пълната липса и тотално безхаберие от страна на възрастните? И техните родители.
Нещо повече: които дори им купуват същите тези гърмящи игри.
Това не е просто безотговорност. Това е съпричастие в хулиганска проява, която носи висок, абсолютен потенциал да се превърне от играчка в плачка. В престъпление.
Докога местната власт, органите на реда ще са безучастни към подобни граждански изцепки и няма да предприемат действия спрямо търговци, които предлагат на деца подобни артикули? И продават. Безнаказано.
Докога този вид артикули ще се продават, без какъвто и да е контрол или лишени от всякакъв контрол?
И не казвайте, че това не е възможно.
Много въпроси, и нито един отговор.
Доказали сме, че успешно тичаме винаги след трагедиите и се вайкаме, когато вече е късно.
Превенция постфактум.
Е безотговорност.
Вчера на прицел бяха моите очи. Онзи ден бе къщата на възрастна двойка от Бузовград.
Днес търсим 19 хиляди лева. За изгоряла къща на двама старци.
След катафалки ли трябва да тръгнем, за да се размърдаме по този изключително наболял проблем. ?
И вземем мерки.
Драстични мерки.
Доказали сме, че само с драстични санкции и лични трагедии, нещо влиза в главите ни и решаваме важни за обществото въпроси.
И този път ли ще е така?