Дължим му тези редове още от преди година, когато си отиде тихо, почти незабелязано и набързо.
В празничната абитуриентска и „розова“ суматоха отпътуването му оттук остана болка и грижа единствени само за най- близките му.
А всъщност бе оставил твърде големи и дълбоки дири, за да не „полеем“ поне паметта.
Преди година оттук си тръгна едно от имената на казанлъшката строителна индустрия от първите две десетилетия на прехода у нас, един от най- големите дарители на казанлъшката болница, дарил в онези години над 200 хиляди лева за нея, емблематично име в българския футбол, меценат и един от будните и активни граждани на Казанлък- инженер Константин Карагитлиев.
Създателят на фирмите „Карго“ и“Канко“.
Човек, с който можеше да се говори от прозаичните делнични работи до големите амбиции на човечеството.
Приживе бе страстен любител на животните, за които не се щадеше и даряваше. Обичаше природата, дървета, от които, макар и останали без живот, плащаше, за да превръщат в изкуство. И днес в някои партийни офиси това изкуство стои.
Бе председател дълги години на Строителната камара тук, и неин заместник – председател в Стара Загора, дългогодишен главен инженер на „Капитално строителство“в Стара Загора.
Инженер Константин Карагитлиев бе сред учредителите на казанлъшката структура на ГЕРБ, без обаче в годините да се изкуши за каквото и да е партийно членство.
Харесваше свободните и смислени хора.
Затова и стана идеолог и съучредител с покойния кмет на Казанлък о.р. ген. Стефан Дервишев на гражданското сдружение „За Казанлък“, още в края на миналия век.
Бе и един от първите негови общински съветници.
Щедър спонсор на Празника на розата и на Празниците на Чудомир.
А Димитровден, празникът на строителя, превръщаше в малък градски национален празник.
Не връщаше хора, отишли при него за помощ. Сърцато подкрепяше млади таланти и хора в нуждаа.
Строеше.
Сгради и мостове между хората.
Поклон пред паметта му!
PS.Назад във времето, когато още създавахме с колегата Тодор Пашов сайтът kazanlak.com създадохме текст за Косьо Карагитлиев.
Защото и създаденото, и написаното остава.
И дирята човешка също: