В общи линии така може да се обобщи в едно, при това не съвсем възпитано, но честно откъм същински намерения и изказ изречение, задаващата се предизборна кампания за поредния 7-ми български парламент, за срамния срок от само 3 години и половина.
Оптимистът ще нарече това- демократичен опит.
Песимистът- ще тегли една звучна и ще отиде да си вари ракията.
Понеже както и да го натъкмява президентът Румен Радев, пак се случи да избираме важни хора и важни работи след Димитровден.
И по ракиено време.
Когато и мечките отиват да спят.
Онзи ден, един побелял дядо от Карловско ми обобщи ситуацията така:
„А бе, моме,-какви избори? Та яз съм на курбан по Димитровден. А курбанът върви с добър махмурлук“
И ме освести.
ИЗБОРИ- КУРБАН- МАХМУРЛУК.
Въпроси?
Краен резултат от поредното наше предизборно и изборно лигаване.
На това приличат в последните петилетка и нещо изборите в България.
Без същински, истински и качествен дебат по важните за обществото въпроси, без дебат за всичко, което тревожи хората и ги кара и след 35 години демократични опити да търсят нова родина за себе си и децата си.
Родени или не.
И този път няма да ни артикулират важните въпроси.
А те са много:
Доходите тяхното замразяване,
Помпана от това инфлация, пенсионерските армагани и пенсиите, неотменимото вдигане на пенсионната възраст, което е въпрос само на един що-годе редовен парламент, парите за безработните, парите за миньори, парите за тока, за зелената енергия, въпросите за сигурността, за миграцията, за работата ни и т.н. Всеки може да довърши тази редичка, съобразно своя личен план и потребности. Визия.
Иначе:
От това, което виждаме в направените вече масово регистрации по партийни листи и водените отвъд тях разговори, става ясно следното:
- Масово още от същото. Чак до повръщане. Лека гарнитура към салатата.
Изводът:
Каним се пак да ви прецакаме, защото се оставяте да ви прецакаме. И защото ни трябва още време, а времето е пари. И защото и ние не вярваме в това, дето ще се получи, но и не знаем как точно да се получи. Дотогава ще си играем на : „излъжи ме- избери ме“.
Формула за олигофрени.
Колко от нас се чувстват такива?
И трябва ли да се чувстваме такива?
След като:
1.Лично лидерът на ГЕРБ, партийният ветеран Бойко Борисов нареди водачи на листи да му станат успешните ГЕРБ кметове. С перспектива- после да станели евентуално и министри. Някой вярва ли на това? Че успешните кметове, тъкмо на втората година от мандатите си, ще се юрнат да стават депутати и министри, за парламент и правителство, на което от сега му бабуват да се брактиса напролет.
Или просто те ще са поредният и последен читав ГЕРБ локомотив, който следва да извади от ръждясалите релси морално амортизираният ГЕРБ влак. В който влак отдавна няма ярки пътници, нито нови се качват. Сами такива, по служебни въпроси. И в служебно правоотношение. За разкош- тук-там пасажери по навик или баби със симпатия.
И да, никак не морално да се лъже така избирателят. Гласуваш за един, пък получаваш- друг.
Само защото другият еди- кой си, е най- послушният партиен човек на света.
На който следва или да се намери работа или просто друго не може да работи.
Не така, господа ГЕРБ сподвижници и активисти.
Не така, господин Борисов!
На това си ми викат легализирана схема за купуване на гласове. Търговски взаимоотношения.
Допустим от закона начин да прецакаме избирателя.
Отвъд това, би било наистина прекрасно, ако в българското Народно събрание влезнат наистина сериозен процент читави хора от местната власт, без значение на политическа принадлежност. С опит в местна власт. Хора, реално управлявали иреално вземали решения, не партийни послушковци на евросубсидиране.
Местната власт и местното управление е голяма Стърга. И ако си оцелял и минал сравнително с перушина през тази Стърга, ставаш.
И няма да си просто клиширано плямпало от парламентарната трибуна.
Защото тези хора знаят къде скърца машината на държавата, на общините, каква държава им трябва на хората по общините, мислят с главите си, разпознаваеми са и малко или много по районите си имат „кумова срама“ от хората.
Такива биха имали повече старание в държавното законотворчество, вместо сегашните партийни манекени, политически държанки и безгръбначни идеологически случайници и послушковци. Депутати – кученца. Кученца- депутати. На каишки.
Ходът на ГЕРБ с настоящи кметове в листите е нож с едно острие. И то непочтено. Спрямо избирателите им. Които са наясно, че са в ролята на локомотиви, които не могат да откажат да теглят влак, който може и да дерайлира по пътя катастрофално. При все, че бил с най- читавата засега машина. Трета употреба.
В живота на всеки се случва да бъде употребен, но е гадно да знаеш това предварително, нали?
И тук място за илюзии няма.
2.В рояците от ДПС-та ситуацията е хептен бамбашка.
Султаните, султанчета, падишаси, везири, ханъми, султанки,наложнички, куче-касички, счетоводители -касички, скелети от партийните долапи и всякаква друга прислуга от Обръчите. И повлечените банкови трезори.
Тук новината ще е докъде може да стигне БОТУШЪТ на момчето Пеевски и неговите послушни еничари. И колко още послушни еничари ще видим в листите, за които не сме и предполагали.
И ще премаже ли БОТУШЪТ на момчето Пеевски останалите три кавър ДПС гарнитури?
Непубличният търг за всеки глас на амуджите и миллетът почна. Друг е въпросът, колко го вижда държавната машина и дали въобще ще пожелае да го ВИДИ?
Ние ще я видим след Димитровден и ще сърбаме попарата й до Великден.
3. Втръсналите се физиономии е нещото, което ще откаже доста хора от ходене до урните. И този път. Според някои социологически сондажи, 70% е реалният брой на избирателите, които просто са обърнали гръб на политиката и не искат да се интересуват от нея. И по-страшното е, че не желаят и тя да се интересува от тях. Изградили са си свои крепостни стени и фанатично изповядват и максимата за „моят дом- моя крепост“ , създали са си що-годе икономически комфорт, макар и измамен и са абдикирали от всичко обществено и социално. Гражданско и човешко.
Не защото не биха отишли да гласуват, а защото не искат да гласуват за точно ТЕЗИ физиономии.
По горните причини.
Крещящ дефицит в партийните редици, без изключение, така, че никой политически таблет не смее да поднови повече от 10% състава в листите си?
Отвъд страха и отвращението от всичко политическо, това дефицит на качествени хора или на послушковци е?
4.Тук не визирам изпадналата в кома Столетница, пардон Левица и прочие, която се държи абсолютно некрофилски и вади от нафталина физиономии и имена, които къртят в буквалния смисъл на думата.
Дрънченето на скелети от гардероба със сигурност ще разгони бая народ от урните. На фона на останалите партийни плашилки, това идва дюшеш.
5. На патриотарския фронт също няма новини. Новината е, че видовете патриоти в патриотизма си ще продължат да късат живи меса един от друг, в името на партийното, не патриотичното, и на егото на някои партийци.
Жалко за читавите иначе момчета и момичета, които люпят по листите си и за разумните в болшинството си, но разпилени по партийни самочувствия идеи и каузи.
Национален идеал, приемлив за всички патриотични байраци- йок.
6.Последно, но не по важност. Нито по малобройност. Пъстра палитра от политически шемети. И политически шмекери.
Което обещава циркът освен да е бутафорен, с евтини смешки, но и на моменти плашещ. Защото гастрольорите в цирка винаги си надскачат сянката. Но могат и да прилъжат доста народ да надскочи своята. След което ще следва яко национално натъртване.
И тогава става едно ведро голямо циркаджийско цамбуркане и пльос .. в сламата на ямата.
Същинският дебат го няма. Само Киро още не се е уморил, но какво от това? А и кой вече слуша Киро?
А спасение не дебне отникъде.
И на етапа никой не иска да го измисли. Спасението.
Поне да го измисли.
Дотогава, по формулата на дядо от Карловско:
ИЗБОРИ-КУРБАН-МАХМУРЛУК.