От БДЖ го обявиха за инвестиционната новина на лятото.
При тези жеги, разбираемо.
Да пътуваш с влак с климатик, си е разкош и технологичен напредък за изстраданата ни железница. И нейните пътници.
Които досами прага на лятото, че и отвъд седмица, след като астрономически се „пръкна“, сменяха трена с рейс за едни 40 километра в ремонт от години, за да стигнат до морето или столицата.
Романтика.
Затова когато лично транспортният министър Гвоздейков обяви вестта за климатичния и се качи на него до Бургас, настана всенародна радост и очаквано оживление.
Да се повозиш и попътуваш с климатичния. В жегите, които ни окопчаха, това си е направо .. дар.
И нали сме си принципно народ от втората употреба, то никому не направи впечатление, че и тези климатични вагони били втора употреба.
Голяма работа!
Да вършат работа.
И запътува народът.
Да не остана по-назад, запътувах и аз.
Дори нарочен билет за климатичния си купих, със задължително запазено място и по-скъпа цена.
Щото нали и хладното струва пари и в тези жеги си е жив лукс. А луксът струва пари, нали?
Оказа се, че бая народ като мен направил. Дори си сменили хората плановете, за да пътуват с климатичния .. Влак. До морето или от морето.
Щото ние нали, българите, сме технологичен народ и обичаме новостите.
Още повече- технологичните.
От мерак да се пъхна на хладно, се качих в климатичния влак десетина минути по-рано.
В мерака си дори не забелязах огромната маса хора, които си стояха навън, пред климатичния и не бързаха да се пъхнат в него.
Пък то имало за какво.
Качих се .. в климатичния.
На първо четене-приятно:
Има нов, чистичък мокет в пространството между вагоните, по- просторен от старите влакове е, с по- високи тавани, като цяло сравнително чисто за представите ни за БДЖ. Седалките също са прилични, откъм чистота.
На някои места има дори масички. Отделни от това пред всяка седалка също подвижна такава.
Дотук добре.
Ама жега.
И не се диша вътре.
Затова били онези групички пред влаковата композиция. Загрявам.
Чакат до последната секунда и се мятат на трена.
За да не са като риби с отворени усти, докато тръгне храдното.
Това разбираме от персонала на влака, като потегля. На него също му е горещо.
Нещо повече- служителката в симпатична БДЖ униформа ни обяснява, че забавили машината с прикачането с 15 минути, затова било горещо, знаела кой е виновен за това и щял да си понесе вината.
Има ред, един вид.
Винаги е хубаво да има ред. Особено в структура като БДЖ.
Разбираме положението, още повече като сме и информирани.
В железниците има дефицит на машини, и на машинисти, ще почакаме да охладнее вътре.
Охладняват ни обаче първо надеждите да отворим прозорците. Вътре те не се отварят.
Заради климатика. Умна работа. Макар и от онзи век, краят.
Има само по две малки пенджурчета в краищата на всеки вагон, но те не вършат работа. Най- много на някой да му се схване врата.
Докато си пробивам път за запазеното място, минавам през един вагон.
Объркала съм се.
На всеки вагон пише голямо 2, ама то не било номер на вагон, а класа.
Трябвало други работи да гледам.
Бял кахър.
Докато с още такива като мен търсим местата си, челно се сблъсквам с 4 рускоговорящи жени.
Седнали, при температура във вагона от над 30 и повече градуса, жените опънали газетите, наслагали по тях лютеница, маслини, краставица, хляб и .. ядат. Мажат филии и трошат. Летят трохи във всички посоки.
Става ми криво заради чистото в климатичния и народната пара, похарчена за това и правя забележка на тьотките. Че в трена не се яде. Особено така.
Става една…
Светкавично бях обявена за представителка на вражеската територия.
Останалите пътници са толкова сварени от температурата в климатичния, че им е все тая … какво правят тьотките.
Всички чакат хладното.
Сядам .. в климатичното купе. Всъщност такова няма, понеже целият вагон екато самолет. Седалки до седалки.
Междувременно, понеже съм любопитен човек, съм прибрала нов брой на жп.списанието „Железопътен транспорт“. Има го в началото на всеки вагон, ама кой чете. Във влака се правят други работи.
Хубаво, с добра корица и луксозна хартия. Пише в него и за климатичния влак.
Междувременно установявам, че влакът се движи меко, няма онова лумтене и разрусване, от което болят бъбреците. И по- бързо пътува.
Някак елегантно. И чакам хладното.
Докато го чакам, минава представител на влака. Съобщава, че в нашия вагон и не само там, нещо хладното се прецакало, да минем , ако искаме в другите.
Хуквам.
На тези от БДЖ-то личи, че също им е горещо. И те са хора.
Към по-хладните вагони на климатичния.
Намираме един. Не е за слагане на яке , каквото си носеше една от пътничките, но определено се дишаше с една идея по- добре. В този вагон на климатичния.
Докато се озъртаме за контакти за зареждане на телефон, каквито няма, /само в двата края на всеки вагон/, свободен интернет си е мечта, дочуваме от другия край на вагона, /понеже няма прегради/, че тоалетните били „топ“. Имало освен тоалетна хартия, сапун вода и .. представете си били чисти и имало дори дезинфектант.
И още не бил откраднат.
Радостта ми по нормализираното на БГ жп.тоалетника продължава кратко, понеже е смутена от фрази като „шибаняк“, „говедо“, „идиотко“.
Пред мен тинейджъри играят карти. И понеже и на тях им е горещо в климатичния, си го изкарват на картите. И на партньора по карти.
Въпреки жегата, с една идея победена от рехава климатична хладина, има победител в картеното дерби.
Следва мощно „УАААА“, което буди и най- заспалите във вагона.
Сред тях и млада баба, която веднага разтри очи и грабна айфона, за да докладва по минути как внучето „пишкало в морето, ама не искало, защото “има гащи“. И как в климатичния нещо не е климатично, ама „по-добре така, понеже иначе се изстивало“.
„Трай, това е животът .Социум е това, проблеми много, хора всякакви“, утешавам се аз и стискам зъби.
Минахме Сливен.
В климатичния, климатът е все субтропически.
Още един бонус на климатичния: има малко спирки. Бързо стигаш.
Щом устисках до Сливен, ще устискам и до Казанлък.
Даже Тулово прескочи.
Климатичният.
Задушно е.
На гарите трябва да продават ветрила. И тапи за уши.
Особено, ако си купиш билет за климатичния.
Е моят извод за Книгата с впечатления.
Трябвало да сложат и такава, освен милите и чисти табелки „чети с БДЖ“. С QR код даже.
Ако и другия път до Бургас министърът се качи на климатичния, ще му кажа.
Изглежда чуваем човек.
Може и да сложи. Книга.
Пък и по това време на годината Подбалканската жп.линия е живописна, току виж, някой пътник, вдъхновен от жега, слънце и гледка, прописал. Може и велико нещо да се получи? Кой знае!?
А е пътят е такава безплатна реклама на зелените енергии, особено на фотоволтаиците, че .. роман може да стане. Почти половината ни земя от Бургас, до Казанлък е фото, фото, волтаици.
Ако дойдат извънземните, няма нужда от летища. На тях ще кацат.
И докато премествам фокуса на минуси и плюсове на климатичния, в това число и по-високата цена за климатика, и влакът ме паркирал в Казанлък.
За има – няма.. 155 минути, само с една спирка!
Браво!
Че то с нашия „Хюндай“ ходим за повече.
И мигновено простих на БДЖ-то за голямата климатична раздувка, по-скъпия билет, и всичко онова, което ми дърпаше нервите и тялото 155 минути.
Застанах мирно на гарата в Казанлък, в трепетно очакване на влака с 300 километра в час.
Едно „фюуууу“ и съм на морето.
Омечтана, реших да го изпратя. Климатичния.
Застанах мирно на гарата и зачаках.
И о, изненада! Новина, биха казали някои.
Русокоса засукана дама, около 50-те, в синя дрешка и хубав маникюр кара влака.
Климатичният.
Значи, освен технологично, макар и втора употреба, БДЖ-то било и еманципирано.
Е, тука вече стана за роман.
Значи има бъдеще в БДЖ-то, щом се грижи и за нашите творчески наклонности и способности.
Да поздравим Кина, дето кара влака и министъра. И да простим на климатичния, за келявия климатик.
Кво, пък няма цял живот да е лято?
Все ще изтърпим още два месеца.
Пък и нали ще дойде един ден и 300 километровия?