Днес ходих на екскурзия до Лидъл. Да видя какво са направили след ремонта. Колко по- голям е станал. Цял склад.
А и в този сняг, ми се прииска да сложа лалета на масата.
Обедно време.
В което обикновено народът обядва. Почива. Работи.
Влизам и замръзвам.
Народ. Навалица.
Половината град вътре и почти всички пенсионери. И не само.
Опашки.
Навалица пред щандовете за хляб, питки и закуски. Навалицата обаче не мърда. Оказва се, че не било само за питки и закуски. На прИмоция.
По- голямата опашка е пред празния щанд. Питам за какво стоят пред празния щанд.
Не бил празен. А щанд за печени пилета, които се чакат да бъдат изнесени. Опечени. Понеже бързо свършвали.
Били по 10 лева, без някоя стотинка. Ама и опаковката влизала в тез пари, ме светва една леля.
Респектирана съм. Заставам мирно до опашката . и.. броя. 15 чакащи.
Поздравления за маркетинга.
И още два пъти по толкова на опашката за хляб и изпечени, замразени закуски.
Сигурно хората не са закусвали, мисли наивничката в мен.
Опашката е плътна и не успявам да видя цените. На закуските.
Зяпам безмълвно 3 минути и тази опашка, доката не ме бутна една препълнена количка, без маршрут.
Подпря ме до щанда за китки. След ремонта разместили. Китките на друго кьоше.
Няма лалета. Има навалица. Ама по- рехава. Схващам за какво е. Орхидеи в саксия, по 23 лева парчето.
Пред мен възрастна дама е награбила 4. Друга стърчи с две бели до нея.
Сигурно е денят на орхидеите, мисля си тъпо, понеже цял ден ровичкам в нета и знам, че всеки ден е някакъв празник или ден на нещо си.
Каквото и да е. няма Нещо без ден.
Гледам тъпо още 3 минути и ..продължавам, без лалета.
Понеже не търся нищо, ми е все тая къде ще ме отнесе навалицата с количките.
Завлича ме на щанда за мартеници. От Китай.
Там обаче навалица няма.
Изневерявам на екскурзията.
Гумено влакче, гумен багер, гумено слънце с очи, гумена маргаритка и всичките с червено- бял конец.
Радост голяма.
Купувам. Иновативни мартеници от Китай за българския празник Баба Марта.
Какво пък? Нали светът е едно голямо село? Има ли значение от коя махалата на селото съм купила преждата?
Купих. Ще излизам към касите.
Ама друг път.
Навалицата пак ме повлича… и паркира до щанда за алкохол.
Там това за света, че е едно голямо село, важи с пълна сила. Ама нали съм с очила, не виждам дали има от нашето малко село.
Не виждам, ама чувам. Пъстри коментари, на които всеки сомелиер би завидял.
И всеки нормировчик на цени.
И всяко ТРЗ.
Ако се позаседи човек пред щанда, до седмица и книга ще сколаса да направи, мисля си.
Стигам до касите. И там навалицата. На тези, с човеците. Онези, безчовечните каси– празни. Нещо не ни се репетира за AI. И операторката енергично ни кани да сме там, ама нейсе. Пък и карти искало. Няма навалица. Я се спрял някой, я потърсил помощ от жив касиер.
На опашката ме бутат. Баба с количка. Три бутилки уиски.
Сигурно ще има празник.?
Онази, с орхидеите я съзирам на отсрещната каса. И тя натоварила количката.
Опашката на касата е дълга.
Скучно ми е.
Ровя в телефона си, докато чакам да платя китайските си мартеници.
И о, имаме новина!: )
Протестърката и боркиня Мая, бодро наковава големите вериги , задето надували цените и ограбвали народа ни. И какви изедници били, разбирате ли. И колко сме бедни, как зле живеем.
Иде ми да се гръмна.
Бодро й припяват разни обединени пенсионирани активисти от техни там съюзи, пак обединени, и някаква потребителска федерация.
Зяпам в екрана на телефона, търсейки лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“.
Следваща новина:
Премиерът ни, аватар на ББ, също кове в този тон. Ама бил оптимист. Задето паднал с близо 8 милиона лева оборотът на големите вериги навръх Трифон Зарезан.
Този откъде пада?
Че то за Трифон Зарезан не е нужно да ходиш до голямата търговска верига, а само до мазето.
Още трима преди мен и ще плащам.
Китайските мартеници.
Протестърката Мая казва, че щяло да има нов бойкот на големите вериги- с ремонт и без ремонт. На 20-ти февруари. И имало ново мото. Не „за бога, братя, не купувайте“, ами „за бога братя, пазарете само от малките квартални бакалии“.
Че то останаха ли такива?
Плащам.
Навалицата пак ме избутва. Този път към изхода.
Мая още нещо вика в телефона.
Вече и на мен ми се крещи.
Скъпа Мая, обединени пенсионери, федеративни потребители,
може ли да слезете от планетата на маймуните, на която очевидно сте се качили, тук, на земята, в нашата си българска Кочинка.
Вярно, Коледа мина, но идва следващата.
Животът е колело.
Цирк.
И тукашният човек знае това.
Затова си и пазари.
Защото всеки цирк е максимум час.
Всяко чудо- три дни.
Приберете мегафоните, свийте байраците и напълнете количките!
Така, както прави целокупният народец.
Всичко друго е тумба-лумба и сапунена пяна, докато някой с як черпак обира истинския каймак.
Пък е и зима. Има сняг. И вали.
Бадева тупате тъпаните. Дори гущерите са още в бърлогите си.
Какво остава за останалите.
„Уважаеми клиенти, отваряме каса 5“.