Казанлъчани дотолкова са свикнали с този каменен купол, досами оригинала на Тракийската гробница в парк „Тюлбето“, че отдавна са приели тази „ каменна арка“, както я наричат мнозина, за даденост от пейзажа. Или за част от целия комплекс.
За други това са „остатъци от турска баня“, а има и такива, за които е просто начин да си наредят сергията по време на фестивал или друго събитие в парк „Тюлбето“ и тя да изглежда „арт“.
Този каменен купол, пред който чужденците винаги спират и питат, е турска /османска/ гробница- Тюрбе, откъдето идва и самото име на хълма, превърнал се в една от казанлъшките емблеми. Често на въпросите им екскурзоводите остават безмълвни.
Историята на това „тюрбе“ е интересна и си струва да бъде припомнена. Още повече, че тя носи в себе си и потенциал за нови туристи. В този смисъл отделът в Общината, който отговоря за духовната и културна памет е длъжник в по отношение на „Тюрбето“.
А и понякога една табелка може да върши чудеса!
Да се знае, че тук на това място е погребана част от велик турски воин и пълководец. И по- конкретно: тюрбето е изградено като каменна гробница, в която са погребани вътрешностите на Лала Шахин паша. Велик османски военачалник и първи бейлербей / втори в командването след самия султан/ на Румелия.
Османското завоевание на българските земи започва след 1356 г., когато османските войски се прехвърлят окончателно на Балканите, веднага след падането на крепостта Галиполи. Още преди това турски войски от Анадола безчинстват в Тракия, сражавайки се под знамената на Византийската империя или като самостоятелни грабителски отреди.
Над тях обаче стои един върховен командир, който е отговорен за завоюването на 2/3 от българските земи , а именно Лала Шахин паша.
Лала Шахин е бил най- приближеният воин на Султан Мурад. Това е пълководецът на османската войска, който на практика превзема половината Балкани , превзема и селището, където се намира днешен Казанлък, някъде около втората половина на 14-ти век и малко преди падането на Търновград под османско владичество.
Лала Шахин умира в района на днешен Казанлък, някъде около 1388-1390 година. По него време на практиката местното селище се е простирало между два пътя, сега в района около зеления мост над Старата река. Именно там османската войска бивакувала, там и основали пазарището, банята, джамията. Там се заформило и същинското селище, положило основите на днешен Казанлък. В района се основава и местното турско кметство, / зад банята/ което съществува до средата на 90-те години на миналия век и беше съборено.
Предвид воинските подвизи на Лала Шахин паша и неговият принос за завладяването на нови земи от Османската империя, той е погребан с почести в специална гробница, в близост до селището, днешен хълм Тюлбето.
Под тази обаче каменна гробница, днес занемарена и оставена да се руши, са положени само вътрешните органи на Лала Шахин, както и сърцето му. Тялото е осолено и балсамирано, с цел да се пренесе в родния му край- в района на турския град Бурса, където е и погребано. Днес в село Мустафакемалпаша, / някогашно Кирмасти/ което е на около 70 километра от Бурса, в гробница лежи тялото на Лала Шахин паша- най- верният пълководец на султан Мурад и втори след него.
И до днес пред тамошното тюрбе ходят хора, за да отдадат почит пред големия турски военен стратег и смел предводител.
Кой е всъщност е Лала Шахин паша?
Според запазени данни на турски хроникьори, той е бил роден някъде около 1320-1330 година, / някои хроники посочват дори 1318 година/ в семейство на християни, като родителите му били заможни и с гръцко аристократично потекло. Именно заради това си и потекло, младежът наследява земите на баща си.
Произхожда от Мала Азия, роден около земите на Бурса.
Баща му Абдулмюмюн е сред съратниците на Орхан Гази и взима активно участие в османското завоевание на Витиния. Лала Шахин е роден като християнин, но впоследствие приема исляма заедно с баща си. Това дава шанс да се влее в редовете на османския елит.
Шахин се налага като един от най-доверените воини и командири в двора на Орхан I, наследявайки земите и отговорностите на баща си. Назначен е и за личен учител (лала) на престолонаследника Мурад I, като го обучава най-вече в изкуството на войната.
След падането на Галиполи през 1354 г. и възкачването на Мурад I на престола през 1359, Лала Шахин се включва в османското завоевание на Тракия. През 1360 превзема Димотика, две години по-късно пада и Одрин, който става столица на османците до падането на Константинопол през 1453 г. След това Лала Шахин завладява Пловдив (1364 г.) и Боруй / Стара Загора/ (1371 г.) Като командващ румелийските части участва в битката при Черномен през 1371 г., където са разбити силите на крал Вълкашин и деспот Углеша. Завоеванията му продължават в Македония през 1373 г., като в ръцете на Шахин падат Ксанти, Драма, Сяр, Кукуш, Кавала, както и множество по-малки селища. За завоеванията султан Мурад I го награждава с обширен тимар в района на старата столица Бурса. След този грандиозен военен успех султанът го назначава за първи бейлербей на Румелия – на практика втория в командването след самия султан.
През 1382 г., като в продължение на три месеца Лала Шахин паша ръководи обсадата на София. Запазен е неговият доклад за софийската крепост и околностите ѝ, който историците определят като „важен исторически извор“.
Успява с хитрост да превземе София, Лала Шахин отваря пътя за османското проникване към Сърбия. Именно срещу Сърбия е следващата кампания, която Мурад възложил на своя пълководец, но сърбите и техните босненски съюзници се оказали далеч по-упорит противник от византийците и българите. Османският военачалник претърпява поражение от войските на сръбския княз Лазар Хребелянович в битката при Плочник. Разбит е и от босненските сили, водени от Влатко Вукович Косача в битката при Билеча . През 1389 г. османската армия в пълен състав се среща със сърбите в битката при Косово поле. Двамата владетели – Лазар и Мурад падат в битката, а армиите се оттеглят без ясен победител. Не е сигурно дали Лала Шахин е присъствал на бойното поле, но самия факт че цялата румелийска армия била мобилизирана означава, че бейлербеят вероятно е бил редом до султан Мурад. Смъртта му не може да се определи точно, но през 1393 г. превземането на Търново е поверено на Сюлейман паша, което означава, че Лала Шахин вече не е бил на служба или е починал.
Според някои историци Лала Шахин паша умира в края на 1389 г., вероятно край Казанлък. Други посочват като година на смъртта 1388.
Днес, в Турция името на този неин велик воин,е увековечено с цял град- на Лала Шахин е кръстен град Лалапаша в Източна Тракия, Турция.
Лала Шахин е един от най-забележителните командири в ранно османската история. Въпреки че османците на практика не разполагат с инженерен корпус, хитрият и опитен командир съумява да превземе някои от най-силните балкански крепости – Одрин, Пловдив, София, Асеновград, Димотика.
Умел тактик, храбър войн и верен приятел, Лала Шахин е безспорно един от най-забележителните пълководци през XIV век – не само на Балканите, но и в Европа като цяло. В този контекст, фактът че българите успяват в продължение на десетилетия да се опълчват на него и подчинените му бейове, само доказва висотата и на военното майсторство на предците ни.
Нямаме никакво основание да обичаме въпросната личност, но историята си е такава, каквато е, паметникът трябва да се пази, най-малкото, за да ни напомня за грешките. Имам обаче съмнения доколко това е гроб на правоверен мюсюлманин, защото е твърде голям и пищен, по-скоро е на бекташ.