От снощи сме в режим „Изритайте ни!“.
Така поне изглежда опростеният прочит на събитията, свързани с изминалите избори, шашмите в тях, и повторното и портретното броене на неКОИ бюлетини, както и крамолите и калта, която си мятат държавната фирма „Информационно обслужване“, политическият орган ЦИК и уж независимият Конституционен съд. За капак се намеси и уж различната и независима негова Прокуратура.
От всичко, което се каза и което не се каза, но се разбра от снощи насам, от логореята, която изтече откъде ли не, за обикновения човек стана ясно едно:
Всички по ВИСОКОТО трябва да бъдат изритани.
Което всъщност се знаеше отдавна.
И окончателно се претрепа и смля вярата на хората в изборите. Наивността им, че с тях нещо може да се промени.
Желанието им и волята въобще да случват и да участват в такива.
Както и, че:
Тази власт, с всичките й подопечни институции, начело с институцията на Българския парламент са НЕЛИГИТИМНИ.
По простата причина, че са овластени с измама, с фалшив кредит на доверие и делегирани права от името на народа.
С подмяна, с празни чували, с некоректно броене, с мазни протоколи.
С витиевати шашми, от които СМЕТКАТА не излиза. Защото не евярната сметка.
А когато сметката не излиза и от всичко личи, че е фалшива, ялова, надписана, нагласена и невярна.
Което пък значи едно:
Тази сметка е за изхвърляне. Тя не е за плащане.
Тя е невярна и се АНУЛИРА.
Прави се нова сметка.
Честната сметка. В която всеки си плаща, според консумацията. „Еденето“ и „пиинето“.
Иначе казано:
Изритайте ни!
Време е за друга игра.
С други играчи.
Отвъд този „елементаризъм“ на голямата ОПГ, която всъщност се оказа държавната машина и то от най- високо ниво, има и неКОИ други простички съображиня:
Ако сметката с честността на вота е толкова обатачена, колкото изглежда, то тогава въобще легитимни ли са всички актове, произтичащи от органите, създадени на база обатачената и фалшива сметка от изборите?
И ако това е така, каквито са най- вероятните очевидности, то тогава тогава легитимни ли са всички взети решения, закони и всевъзможни други държавни наредби, произтичащи от органи, конституирани на база обатачена сметка?
И следва ли те да бъдат изпълнявани и задължителни за нас, малкиите излъгани зелени човечета?
Законни ли са закони и решения, взети и създадени от на практика нелигитимни органи?
И ако всички тези съображения са верни, то следва ли тогава да изпълняват и да им се подчиняваме? Ако са наложени от хора, „избрани“ със шашми и празни чували, далеч от народната воля?
Ще оставим ли, както каза днес държавният ни глава, Задкулисието да погълне държавата, или ще отменим юрганите и ще ги изритаме.
Утре в София е първият протест. На несъгласните със задкулисието.
В провинцията по традиция, където сме оплетени като „свински черва“, всичко става „яваш- яваш“. И е от ден до пладне.
И изритването някак е .. химера.
Блян. Мокър сън. Новини от телевизора.
Сеир.
И „Тука не е София“.
Причините са много, все прозаични и ..никак не оправдателни.
В Румъния Задкулисието вече успя да спре окончателно техният революционер, в похода му към върха на властта.
У нас Задкулисието дефилира по мегданите, а плодовете и издънките на Задкулисието се замерят с тежки приказки и дълги локуми от всички възможни народни трибуни.
Във въздуха „летят“ конституционни отломки, съдийски такива и всякакви други държавни развалини.
А ни?
Дори не си лъскаме кубинките, за да имаме повече сила и тяга в ритниците.
И докога?
Докато в следващите поне 100 години не се намери нито един наивник, който да иска да ходи на избори.
И да гласува.
Като най- наивния аферист.
Защото изборите отдавна у нас са Афера.
Шведска маса за аферисти.
Задкулисието погълна живота ни. Сега смила окончателно държавата ни.
Ще имат ли мегдан децата ни, където да ни погребат?
Или всичко ще превърнем в пепел и мазна, лепкава кал?
В която дори лешояди няма да кацат.
Зловещо, найс? !