85 години от началото на Втората световна война се навършват днес. Дата, забравена от днешното човечество, съдейки по начина, по който то днес съществува.
Забравена и от хората, които днес се вълнуват от други съвсем по- делнични и прозаични неща.
Идеалите днес са: евроатлантици и други, ЛГБТ и нормални, фили и фоби.
Пари.
Производството на оръжие е в апогея си, а Европа, тази стара и цивилизована вещица Европа, ръководена от жена, днес мисли как да продължи да се въоръжава, за да печели и …убива.
Не да се пази. А да убива. И да респектира през … смърт.
Защото оръжието, освен респект, е преди всичко средство за смърт.
Доказателствата са в историята . В миналото и настоящето. И навярно и в бъдещето.
В деня – памет за Втората световна война, най- смъртоносният и кръвопролитен конфликт в човешката история досега, в който за почти 6 години, живота си по официални данни губят близо 80 милиона души, по неофициални – още толкова.
Осакатени и с разбит живот са в пъти повече.
В деня за памет от Втората световна война, – светът е пред Трета световна война. А човечеството – все си е същото.
Примлясква, гради кули, съпротивлява се. Страхува се.
Страхът от войната често потъва в страха за хляба, почивката, екскурзията, навика, илюзията, че и този път ще ни се размине. Надеждата.
И бъдещето на децата ни.
Днес миротворците са повече на хартия, отколкото като факт.
Войната е бизнес, мирът – непосилно усилие.
Излишен идеал.
Непродаваем идеал.
Скъпоструваща и неосребрена надежда.
По тази и причина все по- често е просто клише, паразитна фраза, демагогска опорка, отколкото искрено желание и усилие на реалната политика.
В деня за памет за Втората световна война Хитлер има десетки последователи, войните по света са над 100, а менците за поредната кървава световна баня – вече калайдисани.
Време за памет, поуки, изводи.
Последните две – не съществуват.
Загубени в празници, планове, печалби и мечти, амбиции и желание за мъст, забравяме. Забравихме.
А войните помнят народите с ненаучените уроци.
Отчайваща нужда от ъпгрейд.