Има хора, които Времето помни.
По две причини:
Оставили са нещо във Времето и са променили Времето.
И което още по-важно: когато си тръгнат Времето става друго.
В много отношения .. безцветно. Безпросветно. Безидейно. Безнамигащо.
Един от тях е Цветнин. Станчев. Помните ли го?
Онзи дребен по-скоро, винаги пъргав мъж, интелектуално висок, духовно недостижим и с невероятно чувство за хумор.
Учителят по английски от Хуманитарната гимназия на Казанлък, преводачът и сътрудник на японската организация JAIKA години наред, когато и която създаваше други мерки в културата и общинските подредби. Неспокойният дух, който препускаше по казанлъшките улуци с поредна задача и след който винаги имаше диря.
Цецо умееше да оставя дири.
Затова и времето го обичаше. Защото с дирите си бележеше времето. Незабележимо някак за много от нас. Хората на Казанлък и тези, които го го познаваха.
И така неусетно се търкулнаха 4 години от неговото отпътуване от тук.
Цецо пое към небесните вселения на 18-ти февруари 2020 година.
Тихо и безшумно. Без спохождащата подобни събития градска и светска суета.
Сякаш не е бил тук.
А всъщност и сега е толкова тук, че е дори материализирано това осезаемо присъствие.
Особено в ден като този-Чудомировият. Не само заради чисто приятелския сантимент на рода му в това.
Имаше някаква доловима, финна нотка на споделено присъствие между него и Чудомир. Когато говореше за него.
Така, както стана една събота, на неговия изпит по английски.
Съвпаднал по време с първата изложба на реликви от Розовата долина, организирана от ученици от ХГ „Св.св. Кирил и Методий“, където ПУТ-КА-НА-та бе експонатът, към който е проявен най- голям интерес.
Пред учениците Цецо споделяше, че имал и предложения да я даде на търг или да се откупи от дузина музеи.
„За мен този спомен от баба няма цена“, отсече тогава учителят Станчев, който искрено тези се радваше на грейналите лица на своите ученици, при първият им досег с романтиката и нравите на едно друго време.
В Хуманитарната гимназия, преди 11 години.
Цецо, както наричахме учителят по английски Цветнин Станчев, се появи в класната стая с огромен ,шарен, носещ пожълтелите белези на времето пъстър голям свитък. Уникален свитък. Съхранен от неговото семейство и самия него. Пазен като реликва.
ПУТ-КА-НА-та- на Чудомир.
Негово лично дело, сътворено с елегантното му намигане към важното му житейско събитие- годявката му с тревненката Мара Чорбаджийска.
За рода на Цецо и за самия него, това беше дар отвисоко. Безценна реликва, опазена от фамилията му, и която вярвам, че и днес пазят неговите наследници.
За да се разказва и после.
Защото е един от безценните бисери на Чудомировото наследство.
ПУТ-КА-НА-та на Димитър Чорбаджийски.
Която всъщност е ПОКАНА.
Уникалната и без аналог „путкана“ за Чудомировия годеж става притежание на учителя Станчев , след смъртта на неговата баба Нона Станчева.
Малко преди да се спомине, тя прави дарение на тримата си внука, като за Цветнин, който носи половината от нейното име, тъй като бил кръстен на двете си баби- на Цвета и на Нона, остава именно тази оригинална покана и семейна реликва, тъй като бил най- артистичният внук от фамилията. Баба Нона Станчева умира на 1-ви ноември 1970 година, докато внукът Цветнин е войник. Така Цветнин става собственик на скъпата семейна реликва, която се превръща и в скъп спомен за неговата баба.
Поканата, закачливо и по Чудомировски надписаната като „ПУТ-КА-НА“ е с размери 80 см на 40 см , изписана е върху дебел пожълтял картон и е облечена в дървена рамка, пригодена за окачване на стена.
Самия надпис на ПУТ-Ка-НА-та е оформен дъгообразно, под две сърца , пронизани със стрела и два огромни змея, лично изрисувани с присъщото намигане на четката от самия Чудомир. В десния долен ъгъл на ПУТ-Ка-На-та, която е тип покана за ергенско парти с приятели, е залепена под формата на панделка бяла връзка от обувки. В долния край, под финалните думи на поканата е изрисувано приседнало дяволче на възглавница.
От закачливия текст на ПУТ-КА-НА-та , която съвсем умишлено е изписана по този начин с цел „путканване“ на аверите на закачливия туриец, става ясно, че на 19-ти март вечерта , 1921 година той кани своите приятели, деликатно и изписани поименно и лично, но с техните прякори и зевзешки имена, „Довечера, 19-ти март, масово елате на моя годеж. За да чуетe буйната реч на моя приятел Виното и дружно и с пълни ръце да протестираме, че суджука толкова се вдигна. . т.е вирнал, че няма да имаме мезе „., пише в уникалната покана на Чудомир.
Сред адресатите на „путканата“ са Нона Спринцовкова Тинктурова, барон Танцьорски фон Диги йок, Леда Мина фон Монголиум, / зад която се крие името на Минка Стойнова, съпругата на единия от братята фабриканти-Стайнови- Маньо, основали текстилната фабрика в Казанлък и брат на бащата на композитора Петко Стайнов.
Сред „путканените“ от Чудомир на годявката му са и Мис Райнхол фон Чардаш, контеса Гана Щраси праси Махленска, Донка фон Дългокракова, граф Лемофан тамбура Тамбуров, Генчо дел Болт Балкански и други, общо 17 човека.
От поканените на първо място в списъка е бабата на учителя по английски Цветнин Станчев- Нона Спринцовкова Тинктурова- с истинското й име Нонка Станчева. Тя е била първата аптекарка в Казанлък, завършила специално училище.
Нонка Станчева е родом от Карловско, но във времето, в което е част от приятелския кръг на Чудомир и първа сред поканените на годявката му , вече е била съпруга на Емануил Станчев- дядо на Цветнин Станчев, който пази сега ценната реликва.
Емануил Станчев е бил един от големите приятели на Чудомир, известен търговец на парфюми, чийто дюкян се е намирал в центъра на Казанлък, на мястото, където сега е едноименния хотел. Емануил Станчев е и сред първите актьори в театралната трупа на казанлъшкото читалище. Той и Чудомир са сред приятелите на богатите розотърговски фамилии по онова време в Казанлък- Орозови и Шипкови.
Емануил Станчев умира през 1949 година.
От „ПУТ-КА-НА“-та става ясно, че началото на годявката е „точно без край“ , а „краят – точно без начало“. Всеки един от поканите е помолен да остави личния си подпис срещу името на „путканата“, като свидетелство, че е уведомен и ще присъства.
Учителят Станчев го няма от 4 години.
„Бащата“ и „моторът“ на Чудомировите празници- Пеньо Терзиев го няма от почти 3 години.
И ако споменавам всичко това тук и сега, то е защото се надявам в тазгодишните Чудомирови дни, да се усети именно този аристократичен, с фино намигане негов почерк във всичко, което ще изпълни дните на Чудомир в Долината.