„ОБЩИНА КАЗАНЛЪК Е ИНОВАТОР В СЪЗДАВАНЕТО НА КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА УЧАСТИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ В МЕСТНАТА ВЛАСТ.“
Това написаха в официалния си сайт от Община Казанлък, преди три дни, по повод състояла се среща на народни представители от отиващото си Народно събрание, с членове на сформирания Консултативен съвет към кмета на Община Казанлък. И самият кмет.
От публикуваните няколко протоколни снимки разбираме, че е имало и други. Хора.
Лошо няма. Нека се срещат хората, да обменят опит, стига това да им върши работа, да си решават проблемите, а органът, дето е „иноватор“ да е полезен за хората. За повече хора. И дават резултат срещите. Също за повече хора.
Пак от същото съобщение, „съобщило“ ни с гръмко заглавие и със закъснение от два дни след провеждането на срещата, разбираме, че тя не е била с арменския поп, а със законодателите, които следва да не са „арменския поп“:
Иначе казано: представители на Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. В сегашното, все още Народно събрание.
В законодателния орган, с най- нисък, рекордно нисък рейтинг в цялата нова демократична история на България и нейните демократични институции.
Това само като маркер. Ей- така, да мига от време на време. В мислите.
Сред тях е местната народна представителка от ГЕРБ, вече в дузина Народни събрания. Толкова дузина, че респектират с „професионален и CV стаж“.
От официалното съобщение на сайта на Община Казанлък за иновативността на Консултативността разбираме, че тези хора, дето се събрали в петзвездния хотел, напоследък любима дестинация на общинската управа, имали „активна гражданска позиция и ще информират своите съграждани за въпросите, ще търсят обратна връзка и мнението им, и ще защитават мотивирано предложенията им пред администрацията и общинския съвет“.
Дотук добре.
Още повече, ако това е начин хората по места да се почувстват значими, важни, ангажирани. И да започнат да помагат. На гражданството. Самото гражданство най- сетне да започне да си помага с гражданственост.
Тук обаче трябва да уточним, че всъщност заглавието е некоректно. Най- дипломатично казано.
Община Казанлък не е иноватор в това начинание, нито е открила топлата вода. Преди почти 20 лета още подобен орган бе създаден от покойния вече кмет Стефан Дамянов- с аристократично-номенклатурен почин, но с доброто намерение да търси по-широка обществена подкрепа. За свои управленски действия. И най- вече да има „втора карта“ в ръка, когато зацикли в диалога си с общинските съветници.
А знаем и помним как се циклеше с диалога тогава. И какво стана.
И сега скърца. И цикли. А понякога и съска. Диалогът.
Макар да сме в началото.
На диалога – на кмета със Съвета.
Стефан Дамянов бе кмет, който отбираше от такива похвати. И доста народ прихвана от него доста работи.
Нещо повече. Редовно се срещаше с т.н. Обществен или Консултативен съвет, не в 5 звезден СПА хотел, а в кабинета си.
Говореха си.
От това говорене нищо не произтичаше, но пък Пресцентърът му поливаше гражданството щедро с информация. И гражданството спеше спокойно, че едни добри хора, мислят за тях. И ще решат проблемите им.
Някой ден.
Гражданството спеше спокойно, радваше се и чакаше да се решат проблемите му. От умуващите в т.н. Обществен или Консултативен съвет.
И въобще не се вълнуваше от нищонезначещата подробност, че истинските решения за гражданството, и тогава и сега се вземат от друг граждански, публичен и законодателен, разписан и по Конституция орган -Общинският съвет.
Съставът на който се избира пряко, както се избира и кмет, с таен вот от гражданството.
Не с вдигане на ръка, посочване от съответен кмет или друг другар, нито предложен от съсед. Все „представителство“, твърде рехаво, за да бъде респектиращо.
Това обаче не е грижа и проблем на инициаторите на Консултативния съвет, дето бил „иновативен“, тъй като всеки, който е искал е отишъл на съответното селско събрание. За програмата на кмета за новия мандат. Това разбира се, не омаловажава нито желанията, нито требите и проблемите на гражданството от съответното населено място, но и не ги облича в законодателна форма.
И цялата тази представителна дандания няма онази тежест, способна да промени дадена ситуация с едно или друго свое решение. Или да блокира дадено намерение.
Това право е на Общинския съвет. На онези там „лукови глави“, 37 на брой. Удобни, неудобни, наши, ваши, техни, мои. Представители на всички нас, гражданите, които могат да бъдат смъмрени по всяко време и назидателно поучавани, ако много знаят. От трибуната на Общинския съвет.
И санкционирани от нас с неизбиране, ако не вършат работа.
Това обаче са подробности на малкия ни градски пейзаж, които бързо преминават по „Стъргалото“. Пошумят, пошумят, падне нечия перушина, пък вземат, че утихнат.
Оттам нататък обаче следват няколко питания.
- След като срещата е била с народни представители, дето получават пари от нашите пари, при това членове на Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието им с гражданското общество, защо бе скрито това от гражданството тук?
За тази иначе рекламирана официално медийно среща се оказа, че се влиза само с покани, сиреч отбрани хора, като поканените са определени от кмета и екипа му.
На срещата не са били добре дошли иначе дори и услужливи медии.
- Тогава защо бе нужно да се рекламира всичко това и то през официалния сайт на Общината, че тук пристигат народни представители за среща с гражданите? Че то на тях това им е работата, в голяма степен. И това не е новина.
- Тези, дето са били с покани граждани, те по-граждани ли са от другите граждани? И ако да, с какво?
- Защо на тази среща, която много прилича на „купил фабрика на 9-ти септември“, предвид бясно променящата се политическа ситуация тези дни у нас, не са били поканени общинските съветници? Та нали те са представители на гражданството тук, при това на различно идеологически пристрастното гражданство. Сиреч- има плурализъм. Представителност. И току-виж, взели, та се разбрали.
- Фактът, че се налага кметът да търси друг орган, още един, видимо ползващ се с неговата симпатия, тъй като именно кметът инициира създаването на Консултативния съвет, „покръстен“ с височайши визити и запечатан исторически с голямо фото, досущ като онова пред Събранието, значи ли, че общинската изпълнителна власт не признава статута на законния Общински съвет и съответните негови членове? Или защото често там скърца при вземането на решения, които не винаги са управляеми и предизвестени, или защото има и непослушни, „некомпетентни“ и „неразбиращи“, „недобросъвестни“ , „вкарващи в заблуждение“ членове на Съвета, се налага да се ползват услугите и на „друго куче“, „наше куче“ за пазач на наши интереси и действия?
И ако бъркам във въпросите, то тогава какъв е проблемът тези два органа да се срещат, да си обменят идеи, да споделят визии за решения, вместо съзнателно и видимо целенасочено да се делят на санитарно разстояние един от друг, с ясно изразени симпатии към единия?
- За какво реално ще се ползва всъщност този Консултативен съвет от над 45 човека? Чий гръб ще пази? За кого ще работи реално?
Предвид задаващите се поредни какви ли не избори, какви ще са неговите функции по места?
- И най- накрая: кой плаща масрафа?
Ако е с парите на всички, то най- малкото подобно селектиране и тайнственост, са неуважителни към всички ни.
Или всъщност си отглеждаме поредната лустросана институционална бухалка, но облечена в дантелите на „гражданския интерес“.?
И лустросана с лицемерните и нищонеказващи приказки на счупения PR?