Той изпълнява майчината заръката, малко преди тя да си тръгне от този
свят.

Той изпълнява майчината заръката, малко преди тя да си тръгне от този свят. Каквото и да се случи, да учи. Независимо дали ще изпълни мечтата й – да стане ходжа.

 Чува този съвет ненавършил и 14 години. И дава дума. Мъжка дума.

 Запомнил го. И вече 4 години живее така, че да не разочарова покойната си вече майка Лейля.

Старателен е,  особено в това си обещание. Баща му Стоян го подкрепил в пътя, избора, посоката му.

Затова още същата година се записва да учи в духовно училище в Русе, едно от трите в страната, където младежи от цялата страна изучават  различните религии и преимуществено ислям.

 В подготовката си да станат духовници и ходжи.

 Между Момчилград , Шумен и Русе избира Русенското духовно училище заради спокойствието и начина на преподаване на религиите, на база на сравнението, анализа и тълкуването.

 Вече 4 годни заляга над Корана, Библията, която учи сам  и всички други духовни книги.

 В Русе е на пълна държавна издръжка, с помощ и от мюсюлманското вероизповедание и Главно мюфтийство.

Той и съучениците му не са лишени от нищо, но и не водят охолен живот, като този на своите връстници. Имат „смирено тинейджърство“.

 Прибира се рядко през учебната година у дома- село Ръжена, Казанлъшко.

Тази година ще е абитуриент, но не се стяга за голяма абитуриентска суетня, нито счита, че е редно, тъй като „да завършиш средно училище не кой знае какво. Висшето е друго постижение“.

Ще има празненство, но скромно и само сред близки.

 По лична карта  името му е Николай Стоянов Кънев, но всички го знаят  като „ходжа Осман“.

 Самият той се представя и с двете си имена  Осман Дормушоглу.

 Последното му име е дадено от жена- ходжа преди 7 години, когато за първи влиза в джамия. Води го местно момиче. Тогава още Николай- Осман не знае, че всъщност джамията ще се превърне в неговия втори дом. Духовното място, в което ще намира утеха и баланс за душата си. Душевно спокойствие и мир.  И ще осмисля в голяма степен живота и дните му. През последните  две негови лета.  

 Защото макар и да не е станал още имам, тъй като не се е дипломирал, това ще стане през май тази година, местните хора в родното му село Ръжена, вече го наричат „ходжа“.

 Това го радва, макар Николай –Осман да не си го признава.

В духовното му посвещение го насърчава лично районният мюфтия на Стара Загора, който също му казва: „Ти, ще станеш ходжа“.

В родното му  селото вече го е признали и  му отредили бъдещия статут. Най- малкото дори заради честта да държи  ключовете за джамията.

 Бъдещият имам не се възгордява от това, че отсега го търсят за изпращане на покойници по мюсюлманския обичай, както и за помени, или просто за съвет, когато човек изгуби душата си.

 Тихо споделя ,че вярва в правенето на зло от хората, за хората,  и това е най- лошото нещо.

Признава също, че понякога не разбира защо хората правят лошо един на друг.

Защото няма религия, която да учи на лошо. Всяка религия учи на добро. Всичко било въпрос понякога на интерпретации, макар религията да учи принципно на добри неща. Дори в Корана пишело, че когато правиш в свещения месец добрини, то те се умножавали по 100.

От свещените книги и отвъд тях, младият бъдещ ходжа Осман научил, че „човешкото  време е много скъпоценно и ако не го оползотвориш по най- полезния или добър начин, си загубил много“.

 С 18 годишния Осман от последния клас в Духовното училище в Русе  и ръженско момче, водим този разговор на пода в студената джамия на някогашното село Хамърсъз, днешно Ръжена- „Мехмед Ага джами“. Строена преди 5 века. 1530 година. Една от първите в района, „по-млада“ само с 6 години от единствената оцеляла от някогашните пет джамии в Казанлък.

В духовния храм на мюсюлманите Осман признава, че зимата рязко идва. „Просто е студено и отоплението –скъпо“.

 В този сезон на годината идва само, ако  много се налага.

В  джамията не е правен ремонт от поне 40 години. Последното, което сторили местните мюсюлмани с Джамийското настоятелство било да подновят и сменят дограмата на прозорците. Но храмът, който се намира до изоставена стара и  зловещо пустееща сграда на някогашната детска градина в селото,  се нуждае от отопление, ремонт на женското отделение, подсилване на дървените стълби, които водят до купола на джамията, от която Осман  на празници извива глас,  и още други потреби, които да го направят уютен.

 Лятото обаче джамията на Ръжена, за която Осман предполага, че е кръстена на пълководец и храбрец от битките на Османската империя, по почина на много други джамии, е пълно с деца. За Коран курсовете, които той води. Последното лято били общо 50 деца от селата Кънчево и Ръжена.

 Даже в Ръжена били повече от Кънчево, казва с гордост той.

На малчуганите им било интересно да научават текстове от Корана, да си говорят по важни теми от живота и за хората.

„Полезни работи“, ги определя Осман-Николай.

 Питам го за войните човешки. Как гледа на тях. В Украйна, където се избиват братя и братовчеди- в Израел. И дали има по – Бог сред боговете.

Следва дълго мълчание.

 „Аллах е най- големият Бог сред тях, защото в Корана е казано, че Иисус е пратеник на Аллах“, казва бъдещият ходжа и пояснява, че били задължени да вярват в Исус, но „само като пратеник на Аллах“.

 Не разбира войните. Нито тези, които ги създават.

 Не разбира и  защо хората се изтребват помежду си. Знае, че има различни хора, които тълкува различно понятията за доброто и лошото. Защото „хората са променили всичко-и от тях идва и доброто, и лошото“.  Защото „хората сами са си станали врагове“.

И тук именно идвала  ролята на религията: да научи хората да не се мразят, да приемат другия като брат, казва бъдещият имам.

 Който по време на Коран курсовете лятото учи  невръстните посетители в тях да се обръщат един към друг с „ братя“ или „сестро“. И да се стараят да откриват душевното си спокойствие именно в храма.

Николай-Осман е обиколил много храмове, църкви, джамии. Открил своя път в .. джамията.

 Помощ в този му път оказали и семинари, които посещавал. Особено го впечатлил и бил преломен за него един в Стара Загора. Темата била: „Мостове между религиите“.

Оттам му останали и ценни контакти.

Николай-Осман иска да посети и двете най- свети места в света- Мека и Божи гроб.

И  мечтае за дълго поклонническо пътуване. Някой ден.

Вярва, че много ще надгради в него.

И в някаква степен ще го утеши.

 Защото отвъд времето в джамията, книгите, Корана, Библията, като всеки 18 годишен младеж, се чувства и .. самотен.

Заради трудния живот тук повечето му приятели поели навън, да търсят по- добър живот, повече пари, късмета си.

 Липсват му.

Типичен представител е на поредното самотно поколение.

Разбира стремежа на хората към богатство, но бърза да напомни, че в исляма парите са два вида: позволени и непозволени. И в живота обаче било така. И вторите винаги се наказват, един ден, допълва бъдещият ходжа.

 Който някога е имал мечта- да стане психолог.

Сега, след времето, прекарано в духовното училище счита, че наполовина е сбъднал и тази си мечта, тъй като мисията му е да работи с душите на хората. И да им помага, да се намират. Да намират най- доброто за тях.

 А политиката, съзира ли доброто в нея, питам младежа, който има куп планове и мечти.

За духовния храм на мюсюлманите в Ръжена.

 В очите му срещам почти укор: Политиката е далавера, казва Осман-Николай. И признава, че се опитва да е оптимист, но трудно му се получавало. Въпреки това се старае да  насърчава и обнадеждава хората, особено младите, да остават тук.

 Защото сме нужни тук, допълва момчето.

 На въпроса ми в кое от двете си имена Николай или Осман се чувства „свой“, ме „посреща“ кратко мълчание.

 Следва категоричното: Осман.

Който  все още се търси в живота.

Но животът определено го е намерил.

Споделяния:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *