Така е озаглавена ретроспективната юбилейна изложба на НПМ „Шипка- Бузлуджа“, посветена на големия юбилей на паметника, открит с национални тържества през 1934 година.
Експозицията, подредена в залите на Градската художествена галерия в Казанлък показва по десетилетия историята на паметника и неговите забележителни посетители. За всичките си години от въздигането си до днес Паметникът на свободата се е превърнал в неотменима и изключително важна част от българската история: с посланията, които се изпращат от неговия връх.
Сред фотосите и изложените експонати в изложбата, посетителите ще могат да видят Златната книга на паметника, с поставено начало лично от българския цар Борис Трети, присъствал на откриването на националната светиня, документални снимки и спомени от първите години на откриването на паметника и лично на неговия първи охранител и надзирател Кирил Димитров, снимки от различни периоди и ВИП визити на паметника.
В годините назад Паметникът на свободата е посещаван от първите мъже в държавата ни, първите космонавти и лично Юрий Гагарин, от имена от световната политическа, културна, спортна, духовна и обществена история, лидерите на социалистическите страни, посрещал е олимпийски огън през 1980 година, както и делегати на детската Асамблея „Знаме на мира“ през 1979 година: бил е свидетели на бурни политически речи и разпри в демократичните години, събирал е емоцията – възторга и недоволството на цял един народ в неговите бурни години през 20 -ти и 21 век.
„В 90 кадъра е събрана толкова много история от 90 години“, каза при откриването на експозицията Пламен Петров- директор на Художествената галерия в Казанлък. Според него, „въпреки всичко не успяваме да усвоим опита, който този паметник ни дава вече 90 години и съдейки по днешния ден, сме много далеч от уроците, които трябва да научим“.
„Не времената, а политическите послания, които се отправят от този паметник, разделят хората, каза на свой ред историкът Чавдар Ангелов- директор на НПМ „Шипка -Бузлуджа“.
Той разказа любопитни моменти от историята на паметника, записани в националната ни летопис.
Откриването на изложбата бе уважено от неколцина представители на казанлъшкия политически и обществен елит- заместник-кметът на Община Казанлък Сребра Касева и общински съветници, военни от казанлъшката бригада, както и от много граждани.
Юбилейната експозиция, посветена на годишнината на Паметника на свободата ще остане отворена за посещения до 8-ми септември в Казанлък, след което поема на национално турне и ще обиколи голяма част от страната.
В чест на 90-та годишнина колективът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ е подготвил по традиция и юбилеен вестник, събрал най- значимото и интересно по десетилетия от историята на паметника.
Утре, събота -24 август, са големите чествания на Августовската Шипченска епопея на паметника, както и годишнината от неговото откриване.
Тържествата започват в 11 часа на площада пред паметника, домакинствани тази година от Община Габрово.
За тях от Община Казанлък няма организиран транспорт. Желаещите да се качат за участие в тържествата ще трябва сами да решат този проблем.
Гости за юбилея на паметника ще бъдат вицепремиерът на Република България Илияна Йотова, бившият премиер на България и български цар Симеон Втори, който ще се качи на Шипка заедно със своя внук Симеон Хасан, представители на различни национални институции, български депутати.
„Подготвили сме специален емоционален подарък за Симеон Втори“, каза директорът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ – Чавдар Ангелов.
Н.Пр. Симеон Втори посещава Шипка в качеството си на премиер, заедно с президента Георги Първанов и тогавашния председател на Народното събрание-Огнян Герджиков.
Симеон Втори ще получи три снимки за спомен: от своята визита тогава, от визитата на негови баща при откриването на паметника през 1934 година и копие от посланието, което цар Борис Трети оставя в Златната книга на Паметника на свободата.
Паметникът на Свободата е единственият паметник в страната, въздигнат с решение на политически орган- Народното събрание на България.
Има за цел да увековечи подвига и героизма на освободителите на България, загинали по време на Руско-турската Освободителна война от 1877-1879 година.
Построен е по проект на скулптора Александър Андреев и архитект Атанас Донков. Издигнат е на връх „Свети Никола“, дн. Връх Шипка. Височината на паметника, който представлява монументален каменен блок, във формата на пресечена пирамида е 31 метра и половина.
Паметникът е завършен през 1930 година, а осветен 4 години по-късно, през 1934 година.
На церемонията по откриването присъстват министър- председателят тогава Кимон Георгиев и членове на правителството, на българския духовен, военен, и политически елит на страната, дипломатическия корпус и цар Борис Трети.
Той открива паметника с вълнуваща реч.
От този момент до наши дни, Паметникът на свободата се радва на особена почит и уважение от страна на българския народ, превръщайки се за поколения българи в непреходен символ на свободата и независимостта на българската държава.
За последните 50 години паметникът е посетен от над 22 милиона души от цял сят.