Мили млади, мои 18 годишни комплексари,
вие, които тази вечер изтрещяхте куп сигнални ракети и такива с барут, овикахте сокаците с нечленоразделни речи, плюхте по тротоарите, крещяхте с бири в джобовете и стиропор в главите, драхте се , за да разберем името на класната ви, която надали е очарована от тези дивотии, а може и да е, въпрос и при нея на съдържимо в главата, и наплашихте де що има животни по сокаците ни. Кучета, котараци, гълъби, свраки.. Човеци.
Уважаеми симпатяги,
минавам само да ви кажа, че ракетите, с които пушкате и овонявате сокаците с барут, са забранени.
И се чудя къде са онзи ербап полицаи, колеги на онези двамата улични биячи, които смляха до смърт Кеса за нещо, дето все още не е точно ясно какво е, макар да му викат „колело“, минавам само да ви кажа, че:
Животът е отвратителна палачинка и винаги, ама мамка му, винаги се обръща. И не е баш това, дето сега крещите.
Това ще го разберете, но по-късно.
Обикновено на принципа “ проба- грешка“. Супа духа.
Напълно съм наясно, че отдавна за вашите 18 – сет сте натрупали опит, случки и преживявания, които отдавна слагат нашите 50-сет в малкия ви джоб.
Ама такъв е животът- без мерки и граници. Яка Чалгария.
Това, дето сега го изгърмявате във въздуха, оливате новичките си костюмчета и голи пъпове и педя роклички, е яко изстрадано от вашите. Или от робите на вашите.
А може и да е яко окрадено: хора разни, разни и портмонета.
Но, скъпи мои, завършващи кресльовци, изключително бих била щастлива, ако и догодина по това време животът ви тъй се нареди, че отново да имате желание да крещите, но не нечленоразделно от 1 до 12 и последващо ръмжене, , а ясно и отчетливо. .
Името на някой, който е вдъхновил живота ви, някой, който сънувате, някой, който се е превърнал в смисъл.
За вас.
Или нещо, което ще радва дните ви отвъд тези крясъци, и ще го пълни с красота и смисъл.
И не забравяйте, животинките и те носят души.
Някога даже и по- човешки.
Айде, в здраве, пък дано ви уври нещо в стиропора..
На добър час, мили мои!