200 годишнината от издаването на една от най-емблематичните книги в нашата история. „Буквар с различни поучения“, познат на всички ни като „Рибния буквар“, от д-р Петър Берон ще бъде отбелязана в сряда, 23 октомври от 17,30 часа в зала „Иван Милев“ на улица „Искра“ -4 в Казанлък.

Събитието е и своеобразен реверанс към казанлъчани , по повод Деня на народните будители – 1-ви ноември.
Инициативата за честването е на НПМ „Шипка-Бузлуджа“, а партньори в събитието са ЛХМ „ Чудомир“, общинската библиотека „Искра“, Историческия музей „Искра“ , БАН и Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София.
За първи път „Рибният буквар“ , който е своеобразна детска енциклопедия , която включва основни познания по граматика, физика и аритметика, поучения, басни и илюстрации на животни, излиза от печат през 1824 година в Брашов, Румъния. По време на издаването на забележителната книга на Българското Възраждане, той е бил едва 24-годишен. Букварът съдържа 140 страници и е в малък формат. Причината учебникът да е по-известен като „Рибен буквар“ е последната страница на книжката. Там са изобразени кит и делфин – заради тези две риби, букварът получава това наименование. Наричан е така още през периода на Възраждането.

В предговора Берон изтъква подбудите, които са го накарали да напише родолюбивата книжка.
Авторът изтъква, че за да се изучат добре децата, е необходим подготвен и добър учител. Берон напълно отхвърля метода на насилие или наказание.
Твърди, че децата трябва да се учат, но и да играят. Учителят трябва да бъде авторитет за децата, да им служи за пример, пише Берон=
Последната информация, поместена на страниците на малката енциклопедия, съдържа обръщение към сънародниците. В него най-общо Берон призовава подпомагането за развиването на българските книги. Заглавието на обръщението е „Любезни еднородни“.
От първото му издание, от което към момента са оцелели не повече от 40 екземпляра, Казанлък е единственият град в България, който има три такива.
Двата са притежание на ИМ „Искра“ и може да бъде видян в една от неговите зали, а другият е притежание на Общинската библиотека.
Казанлък има и четвърти екземпляр от „Рибния буквар“, но от неговото последно издание- от 1862 година, притежание е било на Димитър Чорбаджийски -Чудомир и се пази в едноименния музей в града.
Популярността на „Рибния буквар“ е толкова голяма, че неговият автор доживява още шест издания на буквара – през 1841, 1846, 1847, 1850, 1856 и 1862 година.
Така на практика книгата на д-р Петър Берон става първият учебник, който бележи началото на светската система на обучение. Той, както и „История Славянобългарская“ на Паисий Хилендарски са д9вете основополагащи книги за осъзнаването на българите като народ, е тезата на д-р Чавдар Ангелов, директор на НПМ „Шипка- Бузлуджа“.
По време на честването на 200 годишнина от излизането на „Рибния буквар“, за уважилите поканата на организаторите ще бъде показан и филмът „Буквар с различни поучения“, предоставен любезно от Националния музей на образованието – Габрово.
Музейните работници от Габрово Колегите са предвидили и подарък за присъстващите на лекцията ученици – музейна тетрадка „Рибното букварче стана ми другарче“.

Със своя лекция- изследване по темата на Казанлък ще гостува д-р Бояна Минчева, която посвещава години изследователска работа на „Рибния буквар“. Плод на този й дългогодишен труд е и откривателството на автора на рисунките към Буквара. Името му ще бъде оповестено по време на лекцията.
А всички граждани и гости на Казанлък могат да разгледат изложбата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ „Непознатият Рибен буквар“, която ще бъде подредена на витрините на Инфоцентъра на ул. „Искра“ 4 и която ще остане до 4 ноември.