Хора, които искат до софрата, стават приятели на господин Пеевски

Той е носител на престижната награда за журналистика „Сирак Скитник“ .Получава я през 2003-та и оттогава името му е синоним на  медийна свобода. Натискът върху него и предаванията му на медийна несвобода.

Автор е на няколко книги, сред които най- известните са „Медиен апокалипсис“,   „Неудобните“и  „Радикална еврейска енциклопедия“.

Рожденото му име е Петър Петров Георгиев. Променя фамилията си на Волгин, по името на рода на баща му, който е с руско потекло.

Роден е в София на 28 септември 1969 г. Баща му, работи в радиото, а също и като драматург в няколко столични театъра. Има издадени стихосбирки на партийна комунистическа тематика. Майка му Галина Банчева е родена в гр. Кула е строителен инженер. От дете участва в Детската театрална студия на Двореца на пионерите, а едва 10 годишен печели конкурс за изпълнител на детски роли в радиопиесите на БНР. Началното си образование завършва в училище с преподаване на руски език, възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Става известен със своето радиопредаване „Без контрол“, което стартира на 1 април 1998 г. в ефира на Българско национално радио. Името му се свързва и с телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия TV7.

Негова е тезата, че големите  телевизии, се боят от „журналисти с присъствие“. Автор и водещ на предаването „Деконструкция“ по БНР. Бил е водещ на предаването „12+3“ , а в последните години и на предаването „Политически НЕкоректно“, което водят на ротация със Силвия Великова.

През април тази година стана ясно, че е номиниран за евродепутат от ПП „Възраждане“, номинация, която малко по-късно Волгин прие.

Многократно проверяван и наблюдаван от СЕМ, по искане и сигнали на различни представители на медиите у нас.

През седмицата Петър Волгин се срещна с избиратели от Казанлък и даде кратко интервю за рубриката „Седянка“ на Стъргалото.

Господин Волгин, в кой момент се превърнахме в държавата на Делян Пеевски?

В момента, в който тези, които щяха да борят Делян Пеевски, да го изчегъртват, да го махат и изобщо да прекратяват неговото влияние, му станаха партньори и приятели. Тоест, оказа се, че тези хора никога не са искали в действителност да създадат една независима държава, а са искали през цялото време да се наредят до софрата. И те се прегръщат с всеки, който им осигури достъп до софрата. Когато хора, като господин Пеевски осигуряват този достъп до софрата, те стават негови приятели.

Когато един журналист мине от другата страна, прекрачи в политиката, какво е това? Диагноза, комплимент, безсилие, смелост, продажност, геройство. Какво?

Това е просто една крачка напред.

Напред?

Да. Защото ти като журналист обясняваш процесите, казваш твоето мнение по един или друг важен въпрос, оказваш някакво влияние, но в един следващ момент искаш да направиш нещо повече. Искаш не просто да коментираш, но искаш и да действаш. И това ми се струва естествена човешка реакция. Именно затова аз направих тази крачка напред, защото ми се иска не просто да коментирам, да одобрявам или неодобрявам, да заклеймявам и т.н.,  а просто искам да опитам да направя някои неща, които ми се струват важни. И затова винаги съм смятал, че няма нищо по-естествено от това човек, който дълги години се е занимавал с коментирането на дадени процеси, да започне в един момент да участва в създаването на определени тенденции.

А има ли път обратно? Към журналистиката?

 Оф, не знам. Предстои да видим. Но сега съм се концентрирал единствено върху нещата, които предстоят.

Как ви се стори, господин Волгин, местната общественост? Това е някаква представителна извадка тук, аз познавам хората. Имаше представители на много различни съсловия, течения, убеждения, социални прослойки дори.

Аз много обичам да си говоря с хората. Много обичам това, което те мислят, защото това винаги ми дава някакви идеи за нещата, които тепърва има да правя. Затова са много ценни тези срещи, именно от гледна точка на този директен контакт с хората. Защото,  както те могат да научат нещо от теб, така и ти можеш да научиш  много неща от тях.

Две трети от въпросите, които се зададоха на срещата с вас в Казанлък, имаха кодова дума „образование“. Как разчитате това вие?

Това показва колко е важен този въпрос за хората, колко голямо внимание му отделят те. Това е много важно, защото всъщност там е разковничето. Именно в доброто образование, съответно в липсата на добро образование,  е разковничето за това, което се случва. Ако имате един необразован народ, ако имате хората, които нямат едно достатъчно образоване, то не може да очаквате, че ще изградите едно добро общество.

И кой сега сяда на вашия стол в „Политически НЕкоректно“?

Това ще реши ръководството на радиото.

…Защото аз винаги съм ви оприличавала със Силвия Великова, другият водещ на предаването,  на Америка и Русия, като седна да ви слушам. Сега кой ще „играе“ Русия?

 Не, знам, наистина не знам. Това е решение на ръководството на БНР.