Хубава работа, ама …
продължението може да е всякакво.
В случая, просто маркирам нещо, което най- вероятно заети по други работи, и поръчалите ремонта на иначе получилата се нова зала на Общинския съвет в Казанлък и околностите й, не са видели.
Или не са видели, защото останалата част от сградата на практика е с друг стопанин, но все едно. когато става дума за опазване на наследство, пък било то е не чак толкова важно, още повече – рисувано наследство, то може би очите трябва да са еднакво широко отворени. С грижа и визия.
Та: ако отвърнат поглед малко вдясно и малко нагоре, със сигурност общинските съветници на Казанлък ще видят ето тази картина:
излющено пано , изобразяващо обектите на строителя на България- Майстор Кольо Фичето и неговите сакрални думи за дирята .
Да, не е от памтивека това, а от годините в които е съградена сградата на ИНФРА, някогашен Стройрайон, / разбирай Социализма/,но, така или иначе вида на това пано боде очи.
С негрижа.
И е меко казано, обидно , за който и да е: автора му, за тези преди него итези след него, за нас.
Обидно е това пано да изглежда така: олющено, рушащо се, изкъртено на цели участъци.
Обидно е за старейшините ни градски, които поне по два пъти в месеца ще гледат това.
Та, дайте да запрятаме ръкави, идеи и касички ида го превърнем в това, което е било и трябва да остане.
Една Розоберачка“ , скрита зад гипсокартон на академик Дечко Узунов ни стига като местен срам.
Още колко неща ще трябва да рушнем тук, за да не ни остане нищо?
Пък било то и от „онова време“.