Днешният дълъг парламентарен ден бе показно за това как не бива повече да живеем.
Бе показно за това какви хора не бива повече да допускаме до властта.
Показно за това как не бива повече да се отнасяме ние , гражданите, към тези, които отнасят нашите нужди до ТАМ.
Показно за това как не бива да гласуваме, за кого не бива да гласуваме.,
Показно за това как не бива повече да изглежда Народното ни събрание.
И най- вече:
Днешният дълъг и срамен парламентарен ден бе показно за това КАК НЕ ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДА ДЪРЖАВАТА НИ СЛЕД 9-ти юни.
От нас зависи, да го знаете. Макар да звучи еретично.
Днес нормалните и останали все още с някаква приемлива за нормална сетивност и политическа рефлексия граждани, чуха какво ли не. Не от селския хоремаг, а от парламентарната трибуна. Най- високото и представително за народа ни място.
Чуха го от хора ,които прибират по около 15-тина хиляди лева месечно, за да ги представляват. И за да се срамуваме от тях.
Докато те, в масата си , си играят хазарт с нас, с бъдещето на държавата, с живота на децата ни.
Днес има една лоша и една добра новина.
От целия този срам.
Лошата е, че за пореден път разбираме колко е важно да сме граждани всеки ден, а не ходещи 50 или 100 лева. Веднъж на година, с повече късмет и прозорливост, може и на четири. По признанията от преди час и на вътрешния министър Калин Стоянов,визията българска за после из страната струва 50-100 лева. И че тези, дето са сега вътре, не бива да са същите, после.
Добрата новина е, че до изборите на 9-ти юни има почти три седмици. И повечето от нас може и да забравят днешната словесна и човешка пошлост и гнусливост. Политическата ни срамотия. Да забравят, защото е по- лесно, или да забравят услужливо. В името на 50-100 пари или просто защото …отдавна сме ги пратили тези политически бъбривци и мафиотски просмукани елементи на историческото и политическо сметище.
Просто защото ни писна от тях, или защото така по- лесно се живее.
Отдавна отказали се да търсят смисъл на Шекспировото „Да бъдеш, или не“.
Всъщност този гений на думите много точно и визионерски е провидял нашето време, от висотата на неговото време.
Не може по-точно да се опише този Девети кръг. Отказвам да приема, че е на Ада.
Но май вече сме ..там.
Звучи като хорър, хора!
„Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?“
Уилям Шекспир