Тя идва от град, с размерите на две Българии.
Избира Източна Европа, на принципа на мъдра китайска поговорка, че „само видяното може да бъде повярвано“. И защото светът ставал все по- глобален, в родината й знаели все повече за САЩ и Западна Европа и много малко за Източна. Можела е да отиде на друго голямо и технологично място по света, но избира България, Казанлък, вместо голямата София, защото иска да опознае хората от малките градове. Където е спокойно и са й разказвали, че именно тук, в Долината на розите посрещат чужденците изключително топло, хората са мили, и могат да покажат с цялата си любов красотите на своя край.
Тя е на 50, родена е в годината на Тигъра, името й се изписва само с два фини йероглифа, обича да готви, спортува бадминтон когато може, и е изключително любопитна за света.
Лю Сиули.
Една очарователна мила, фина и с топъл глас китайка от Ухан, която от четири дни е в Казанлък. За да прекара тук поне година.
Самата Лю Сиули е магистър по китаистика от Университета по геоложки науки в Ухан, който поддържа много доро сътрудничество с Институт „Конфуций“ към Великотърновския университет в инициативата, „Един пояс- един път“.
През лятото на миналата година по тази инициатива двама казанлъчани, общински съветници от партия „Възраждане“- Димитър Пашев и Калин Калинов посетиха Китай и имаха поредица срещи на най- високо ниво там. Те са и инициаторите за възможността в Казанлък ученици и граждани да могат да се докоснат до китайския език и култура.
Именно по инициативата „Един пояс- един път“ китайката пристига у нас.
Престоят й, с амбицията все повече ученици и граждани от Казанлък да научат за Китай през неговия език, култура и бит е и заради гостоприемното партньорство между Община Казанлък и Китай.
„Много се вълнувам, от това, което ще правя тук“, сподели Лю Сиули.
Вълнението й има причина: до сега е преподавала китайски език на чуждестранни студенти в нейната страна, и на по- големи ученици, и на такива, посещавали „зелени училища“.
В Казанлък, в продължение засега на една година, тя ще преподава веднъж седмично китайски език на деца и ученици от няколко казанлъшки училища, а в петък и събота, ще има часове и за желаещи възрастни. Опцията- възможност за възрастни да учат китайски, ще се организира през Община Казанлък.
Училищата, подали ръка и отзовали се на инициативата да се учи китайски език в Казанлък засега са: СОУ „Екзарх Антим Първи“, ПМГ „Никола Обрешков“, училище „Паисий Хилендарски“ и училище „Георги Кирков“.
Часовете по китайски ще са напълно е безплатни за учениците, а обучението ще се води през английски език.
Методически обучението ще се подпомага от институт „Конфуций“, сподели още Лю Сиули. Часовете по китайски ще се водят на малки групи, от 10-15 ученика. Нагласата на Лю Сиули е да започнат да изучават класическия мандарин още от следващата седмица.
Мотивирана е да работи с огромно желание, защото тук хората й харесват: въпреки краткия си „стаж“ в Казанлък.
Китайката споделя, че домакините са й организирали много топло посрещане, били много любезни, а тя самата иска да научи възможно повече- за хората, града, страната ни. Начинът на живот тук. Има желание да се включи и в различни общи инициативи, да се запознае с нови хора.

В свободното си време в родния Ухан обича да готви, дори показва любимата си супа- сладка супа от гъби с хинап.
За четирите дин в Казанлък е успяла да опита боб, кюфтета, салата, риба. Храната й харесала.
Родният й град е на река Яндзъ и рибата е сред традиционните ястия в Ухан, но приготовлението и вкуса тук на рибата, много впечатлили Лю Сиули.
Приема с ентусиазъм идеята да се научи на тестени майстории от местните баби и сладкарки. Не чувала за баница и питка, но пък с радост би ще опита, признава китайката.
За визитата си в България, се готвела от дълго време, като в последните 10 дин с други китайци, които преподават в България по инициативата- „Един пояс- един път“ разменяли информация. „Нямало културен шок“, казва преподавателката.
Счита, че колкото по- голям и отворен става света, е нормално хората да се опознават все повече.
В България пристига със самолет, през Виена- Австрия, където за първи път се докосва до Европа, макар че нейната страна вече има и железопътна връзка с Европа: влак от Пекин до Хайделберг- Германия.
Докато разказва да плановете си по отношение на обучението по китайски, с Лю Сиули се радваме и на падащия на парцали сняг навън.
Разказва, че за последно в родния й Ухан паднал сняг преди две години.
Глобалното затопляне не щади никой народ, колкото и да е технологичен, казва китайката, но споделя ,че по пътя от София към Казанлък изпитала голяма радост, била силно впечатлена от гледката на побелелите ни планини.
„Тук е много красиво, не спрях да снимам“, казва Сиули, която се надява на учениците в Казанлък да им стане интересно и да продължат обучението си не една, а две години тук.
Освен с традиционните думи за „добре дошли“, „довиждане“, „как се казваш“ и други, Лю Сиули има амбицията да запознава своите български ученици и с китайската литература, култура, история.
Дори си е подготвила и специални песнички на китайски за най- малките.
„Много се вълнувам от тези първи срещи“, откровена е китайката.
Която ще посрещне тяхната Нова година- на Дървената змия, на 29-ти януари, в града на розите. С 6 часа разлика от своите близки в Китай и със 7 часа разлика от сина си, който е в САЩ.
И скромно вади от плик подранил за мен новогодишен, по китайски подарък- топла шапка с казанлъшки символ- розата.

Преди българското ми „довиждане“, си тръгвам от срещата с Лю Сиули с цели две нови думи на китайски и с един мъдър урок:
„Ни -хал“- или „здравей“ на езика на Конфуций.
И „дзайен- дзйен“- довиждане.
Което в родината на Конфуций винаги се изрича това, не се замества с световното „чао“ и означава само едно:
„Ще се видим отново“.
Със сигурност.