Тя  идва от град, с размерите на две Българии.

 Избира  Източна Европа, на принципа на  мъдра китайска поговорка, че „само видяното може да бъде повярвано“. И  защото  светът ставал все по- глобален, в родината й знаели все повече за САЩ и Западна Европа и  много малко за Източна.  Можела е да отиде на друго голямо и технологично място по света, но избира България, Казанлък, вместо голямата София, защото иска да опознае хората от малките градове. Където е спокойно и са й разказвали, че именно тук, в Долината на розите посрещат чужденците изключително топло, хората са мили, и могат да покажат с цялата си любов красотите на своя край.

Тя е на 50, родена е в годината на Тигъра, името й се изписва само с два фини йероглифа, обича да готви, спортува  бадминтон когато може, и е изключително любопитна за света.

Лю Сиули.

 Една очарователна мила, фина и с топъл глас китайка от Ухан, която от четири дни е в Казанлък. За да прекара тук поне година. 

Самата Лю Сиули е магистър по китаистика от Университета по геоложки науки в Ухан, който поддържа много доро сътрудничество с Институт „Конфуций“ към Великотърновския университет в инициативата, „Един пояс- един път“.

През лятото на миналата година по тази инициатива двама казанлъчани, общински съветници от партия „Възраждане“- Димитър Пашев и Калин Калинов посетиха Китай и имаха поредица срещи на най- високо ниво там. Те са и инициаторите за възможността в Казанлък ученици и граждани да могат да се докоснат до китайския език и култура.

 Именно по инициативата „Един пояс- един път“ китайката пристига у нас.

Престоят й, с амбицията все повече ученици и граждани от Казанлък да научат за Китай през неговия език, култура и бит е и заради гостоприемното партньорство между Община Казанлък и Китай.

„Много се вълнувам,  от това, което ще правя тук“, сподели Лю Сиули.

Вълнението й има причина: до сега е преподавала китайски език  на чуждестранни студенти в нейната страна, и на по- големи ученици, и на такива, посещавали „зелени училища“.

В Казанлък, в продължение засега на една година, тя ще преподава веднъж седмично китайски език на деца и  ученици от няколко казанлъшки училища, а в петък и събота, ще има часове и за желаещи възрастни. Опцията- възможност за възрастни да учат китайски, ще се организира през Община Казанлък.

 Училищата, подали ръка и отзовали  се на инициативата да се учи китайски език в Казанлък засега са:  СОУ „Екзарх Антим Първи“, ПМГ „Никола Обрешков“, училище „Паисий Хилендарски“ и училище „Георги Кирков“.

Часовете по китайски  ще са напълно е безплатни за учениците,  а обучението ще се води през английски език.

 Методически обучението ще се подпомага от институт „Конфуций“, сподели още Лю Сиули. Часовете по китайски ще се водят на малки групи, от  10-15 ученика. Нагласата на Лю Сиули е да започнат да изучават класическия мандарин  още от следващата седмица.

  Мотивирана е  да работи с огромно желание, защото тук хората й харесват: въпреки краткия си „стаж“ в Казанлък.

Китайката споделя, че  домакините са й организирали много топло посрещане, били много любезни, а тя самата иска да научи възможно повече- за хората, града, страната ни. Начинът на живот тук. Има желание да се включи и в различни общи инициативи, да се запознае с нови хора.

В свободното си време в родния Ухан обича да готви, дори показва любимата си супа- сладка супа от гъби с хинап.

За четирите дин в Казанлък е успяла да опита боб, кюфтета, салата, риба. Храната й харесала.

Родният й град е на река Яндзъ и рибата е сред традиционните ястия в Ухан, но приготовлението и вкуса тук на рибата, много впечатлили Лю Сиули.

  Приема с ентусиазъм идеята да се научи на тестени майстории от местните баби и сладкарки. Не чувала за баница и питка, но пък с радост би ще опита, признава китайката.

 За визитата си в България, се готвела от дълго време, като в последните 10 дин с други китайци, които преподават в България по инициативата- „Един пояс- един път“ разменяли информация. „Нямало културен шок“, казва преподавателката.

Счита, че колкото по- голям и отворен става света, е нормално хората да се опознават все повече.

В България пристига със самолет, през Виена- Австрия, където за първи път се докосва до Европа, макар че нейната страна вече има и железопътна връзка с Европа: влак от Пекин до Хайделберг- Германия.

Докато разказва да плановете си по отношение на обучението по китайски, с Лю Сиули се радваме и на падащия на парцали сняг навън.

Разказва, че за последно в родния й Ухан паднал сняг преди две години.

Глобалното затопляне не щади никой народ, колкото и да е технологичен, казва китайката, но споделя ,че по пътя от София към Казанлък изпитала голяма радост, била силно впечатлена от гледката на побелелите ни планини.  

„Тук е много красиво, не спрях да снимам“, казва Сиули, която се надява на учениците в Казанлък да им стане интересно и да продължат обучението си не една, а две години тук.

Освен с традиционните думи за „добре дошли“, „довиждане“, „как се казваш“ и други, Лю Сиули има амбицията да запознава своите  български ученици и с китайската литература, култура, история.

Дори си е подготвила и специални песнички на китайски за най- малките.

„Много се вълнувам от тези първи срещи“,  откровена е китайката.

Която ще посрещне  тяхната Нова година- на Дървената змия, на 29-ти януари, в града на розите. С 6 часа разлика от своите близки в Китай и със 7 часа разлика от сина си, който е в САЩ.

 И скромно вади от плик подранил за мен новогодишен, по китайски подарък- топла шапка с казанлъшки символ- розата.

Преди българското ми „довиждане“, си тръгвам от срещата с Лю Сиули с цели две нови думи на китайски и с един мъдър урок: 

„Ни -хал“- или „здравей“ на езика на Конфуций.

И „дзайен- дзйен“- довиждане.

Което в родината на Конфуций винаги се изрича това, не се замества с световното „чао“ и означава само едно:

„Ще се видим отново“.

Със сигурност.

Споделяния:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *