„Бащата“ на прототипа на съвременния самолет става на 104 години днес.
Нещо повече- изобретението, предвестник на днешния вид на самолета, е дело на българин, който се счита за основоположник на българската авиация. Това е търновецът Харалампи Петров Джамджиев, известен още като „Българският Едисон“.


Джамджиев е първият български авиоконструктор, който 8 години преди братята Райт /1903 година/ изобретява летателна машина, през 1895 година.
Ще минат цели 16 години, докато през 1911 година, на днешния ден- 3 февруари, / по стар стил – 16-ти февруари/ в Париж, Франция, ще патентова под номер 26244 усъвършенствания си летателен апарат-самолет.
Същата година възпитаникът на висшето военно училище във велико Търново ще регистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет, под името „Бързолет“.
Нарича го така по аналогия на птиците със същото име, тъй като в него използва за самолетно крило тесни ивични профили.
До този патент обаче авиоинженерът ще извърви дълъг конструкторски път.
Преди това конструира летателна машина-орнитоптер с парен двигател, но той експлодира. Търновецът обаче не се отказва и през 1902 година Джамджиев строи друг орнитоптер с пружина, вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове.

Този модел на орнитоптер, дело на авиатора е било с разпереност на крилете от 1,05 метра и обща дължина 1,25 м. Той има елиптични подвижни криле, които са задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити с летателната машина е достигната височина от 20 метра и далечина на прелитането до 200 метра. За засилване се е използвала наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип. Орнитоптерите на Джамджиев са извършвали сложни движения.
Година по-късно, през 1903 година, отново след поредица опити за летене и конструкторски експерименти, Харалампи Джамджиев стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. Той предлага две теории: рикошетно-параболична, която е за обяснение на птичето летене и теория за хидро-аеродинамичния вакуум.
Ще минат още 8 години в научни теории и практически опити, докато се регистрира „бащата“ на днешния самолет-който авиоинженерът ще нарече „Бързолет“.
Харалампи Джамджиев е поредният българин, със сериозна следа в българската и световна авионаука, за който днешните българи знаем малко.
Роден е на 13 юли 1875 година в старата българска столица Велико Търново. Произхожда от рода на хайдутина Велчо Атанасов – Джамджията, организатор на едноименната завера.
Още от дете бил много любопитен и свободолюбив. Обичал да си играе с гълъби и внимателно да оглежда крилите им. След това ги пуска на свобода и ги наблюдава как летят, а движенията им рисувал върху картон. Казвал пред връстниците си, че един ден човек ще може да полети с такива криле, както и че ако имат криле и големите животни биха летели. Казвал пред връстниците си също, че „един ден и цели гадове биха полетели“. С тези му твърдения, местните го мислели и за леко налудничав, затова зад гърба му го иронизирали и дори считали за „чалнат“.
Хари, както го наричали в Търново, обаче не се отказвал от совите картонени модели и наблюдения.
Завършва първоначалното си образование и два гимназиални класа в родния си град, след това учи в гимназии във Варна и в София. През 1893 г. постъпва във Военното училище, което е и средище на технически знания. През 1900 г., докато е на работа в Русе, той конструира няколко апарата. Първият от тях е с двигател, задвижен с бездимен барут. А след това изобретява първия си летателен апарат от типа “орнитоптер”. Това е първообразът на днешния самолет, но лети като движи и размахва крилата си по механичен път.
Първият орнитокоптер е конструиран през 1485 година от Леонардо да Винчи и оттогава десетки изобретатели по света непрекъснато се опитват да внесат подобрения и иновации в неговия протосамолет.
Харалампи Джамджиев напуска военната служба през 1905 година, за да се съсредоточи върху изобретателството, най-вече в областта на авиационната техника. Бил е предприемач на свободна практика, известно време работи и в българската легация в Прага. Бил е и лектор във Военното училище в родния си град. Занимавал се и с билкарство, като в по-късните си житейски години има репутация на народен лечител. В българската история обаче завинаги ще остане като първият българин, изобретил летателна машина, и първият българин, получил признание и патент за това в чужбина.
Джамджиев е автор и на смятаната за първа теоретична статия в областта на аеродинамиката, озаглавена “Действителните основи на въздухоплаването”.
Създателят на „Бързолета“ е бил женен за внучката на майстор Кольо Фичето- Кинка. Трудно му я дали нейните близки на младини, защото го считали за „развейпрах“ и „луд човек“. Отчасти страховете на родата на Кинка се сбъднали, тъй като цялото й богатство и зестра отишли за материали за задоволяване страстта на авиатора по въздухоплавателните машини.
Бащата на „Бързолета“ си отива от живота на 85 години, на 13 март 1961 година., в София.